Войната е мир

Общоприетата история на ЕС е точна, но разказва само част от истината за създаването на Съюза. Повечето хора приемат, че след Втората световна война е имало широко разпространена политическа воля Европа да бъде предпазена от нова вътрешна, самоубийствена война, което e дало тласък на идеята за „единен европейски пазар и кооперативност“, тоест „правете бизнес, а не война и не задавайте повече въпроси“.
За да проумеем зараждането и еволюцията на ЕС, се налага да познаваме личностите и организациите, които реално управляват Европа (а и не само Европейския континент). За съжаление, тези имена и по-важното – конкретните факти за начина на мислене, действията и целите на елита са извън всички образователни програми, не се срещат в масовите медии и почти напълно липсват в алтернативните. Така че дори не разполагаме с изградена основа и споделен понятиен апарат, от които да тръгнем. Този свят, в който реално се взимат решенията за съдбата ни, е почти напълно непознат за нас и не се вписва нито в лявата, нито в дясната идеологическа индоктринация. Носят се слухове за евреи, сатанисти, демони и извънземни, но достоверна история почти липсва.

Пропагандата на Великите сили за „световен мир“ датира още от Наполеоновите войни, когато управляващите династии поставят въпроса за мир и обединение в Европа, които да предпазят хората от ужаса на войната на конгреса на Виена от 1814-1815 година. По това време Наполеон Бонапарт, марионетка на финансовата британскo-швейцарска аристокрация, играе ролята на Хитлер, който също като колегата си 129 години по-късно нахлува в Русия, за да бъде върнат там, от където е дошъл. Наполеоновите войни технически приключват с договорите от май, 1814 г. и ноември 1815 г., наречени първи и втори Парижки договор. За да преначертаят картата на Европа и да осигурят „стабилен мир“, водещите държавници на Европа се събират на Виенския конгрес.

Първият практически опит за установяване на европейско единство са неуспешните завоевания на Наполеон, който постига особена почит сред подземните тайни общества.
„Синархизъм“ е наименование, възприето през двадесети век за окултна масонска секта, известна като Mартинистите, основана на преклонение пред традицията на император Наполеон Бонапарт. Фашистките движения от двадесети век и по-късно, както повечето терористични движения, са синархистки творения.
Синархизмът е централната характеристика на организацията на фашистките правителства на Италия, Германия, Испания и Вишиска Франция през този период и също е разпространен като испански канал на нацистката партия през Мексико, в Централна и Южна Америка.
На своята учредителна конвенция във Виена през 1922 г. Паневропейският съюз (PEU) призова за създаването на единна европейска държава по модела на Римската и Наполеоновата империя. Това е комбинация от международни банкери, които финансират Мусолини, а след това и Хитлер и насочват Евразия по пътя на войната и самоунищожението, за да осигурят собственото си господство над глобалните икономически и финансови дела, независимо от изхода на войната.

Представата за мир на глобалистката финансово-корпоративна и династична аристокрация е неоспорвана доминация, добродетелта на послушните роби, ликвидация на конкуренцията и глобална империя. Истинската цел на пропагандата не е да предпази нас, обикновените хора, от война. Войните се инсценират от същите елити с умисъл, която обикновено напълно се разминава с версията, предназначена за консумация от хората, чието единствено предназначение е да изпълняват заповеди и напояват земята с кръвта си. Същинският смисъл на търсения „световен мир“ е елиминирането на възможността за революция.
Причините за основаването на ООН, както и на повечето глобалистки организации като Европейския съюз, Римския клуб, Световната банка или Фондацията на Карнеги за световен мир, е постигането на точно такова съглашение – примирие между робовладелците и робите. Трансхуманизмът отива стъпка по-далеч, като цели да произведе робски биологичен вид, поробеното старомодно човечество и бъдеща класа на свръхчовека – елита и техните послушници. Те се страхуват от нас. Страхът ражда тяхната мизантропия и манията им за контрол.

Ницше често цитира Наполеон като пример за Свръхчовека, включен в списъка му с „най-дълбоките и необятни хора на векa“. В обединението на Европа Ницше вижда средство за преодоляване на системата на националната държава и демокрацията. Според него Европа на националните държави е наследила демократичните идеали от фалшивия егалитаризъм и робския морал на Християнството. В съзнанието на Ницше най-близък до идеята му за Свръхчовека е Джузепе Мацини, когото той нарича „човекът, когото най-много почитам“ и с когото споделя мечтата за европейско обединение.

Джузепе Мацини, създателят на „Млада Италия“, „Млада Турция“ (пряко замесени в арменския геноцид), „Млада Полша“, „Млада Европа“ и „Млада Америка“, е висш служител на управляващата аристокрация, нает от Лорд Палмерстон да организира и подстрекава революции срещу враговете на англичаните (известни днес като „цветни революции“). Лорд Палмерстон е „Хенри Кисинджър“ на 19 век за Британската Империя, тоест пряк секретар на аристокрацията. В книгата „10 000 известни масони“ на Уилям Р. Денслоу Мацини е посочен като масон и дори Велик майстор на Великия Ориент на Италия, но според статиите на уебсайта на Великия Ориент на Италия принадлежността му към ложата не е доказана. Въпреки това официално му отдават почит и признават, че е сред героите на масонските идеали.

Върху модела и идеите на Мацини е изградена фашистката ложа Пе2 под юрисдикцията на Великия Ориент на Италия. „Пропаганда Дуе“, P2 или Пе2 е масонската организация, дълбоко замесена в Стратегията на напрежението и Операция Гладио. Операция „Гладио“ е кодовото име на тайни операции, изпълнени от фашистки и нацисти отряди „зад линиите“, създадени уж да предотвратят възможността за комунистическо нашествие в Европа, но всъщност извършват терористични атентати срещу цивилни и преврати срещу леви правителства. На Гладио и Le Cercle дължим неолибералния преврат в Европа 70-те и 80-те години на 20 век, като Гладио са пряко свързани с чадърната организация на фашисткия интернационал – Le Cercle. Според слуховете „Млада Италия“ на Мацини, която се финансира от обири и незаконна дейност, е предшественик на италианската мафия, която впоследствие работи тясно с ЦРУ и „Гладио“ в прането на пари от наркотици и бизнеса с оръжия.

На учредителния конгрес на Паневропейския съюз във Виена фонът зад подиума е украсен с портрети на водещи интелектуални икони на движението: Имануел Кант, Наполеон Бонапарт, Джузепе Мацини и Фридрих Ницше.

Синархия

Изразът „Съединени европейски щати“ е използван от приятеля на Сен-Ив – Виктор Юго, по време на речта му на Международния конгрес за мир, проведен в Париж през 1849 г., на който е поканен от Джузепе Мацини. Виктор Юго провъзгласява:

„Ще дойде ден, в който всички народи на нашия континент ще образуват европейско братство… Ще дойде ден, в който ще видим… Съединените американски щати и Съединените европейски щати рамо до рамо, протягащи ръка един към друг през океана.“

Французинът Жозеф Александър Сен-Ив (маркиз д’Алвейдър) е идеолог на синархисткото движение, конспирация, която стои зад фашизма в 20 век. Синархизъм е управление на тайни общества, контролиращи леви и десни активисти, политици, корпоративни лидери и обществени лица, в полза на монархически интереси. Синархизъм означава „да управляваме заедно“. Според болшинството от хората монархията е реликва от миналото. Но това, което изглежда се случва в 18 и 19 век е, че капиталисти и монархисти, по-конкретно англичаните, които вече са финансов център на света, си сътрудничат за съвместно управление, а истинските кукловоди, мистериозният „елит“, чието име никой не смее да назове, минават зад кулисите, от където управляват и днес. Те не са нито капиталисти, нито „комунисти“, това е „синя кръв“.

Синархията е разработена от Сен-Ив като противовес на възхода на анархизма през втората половина на XIX век. За него идеалната синархическа държава би била строга социална йерархия, на върха на която стои елит, предопределен да управлява – в абсолютно противоречие с възникващите тогава концепции за демокрация, индивидуална свобода и социална мобилност.
Идеята на Сен-Ив за идеалното управление на една страна е „сътрудничество“ между отделните класи и гилдии, тоест всички „заинтересовани“ страни. Подобно управление се нарича корпоратизъм. Корпоратизмът е политическа идеология, която се застъпва за организиране на обществото в корпоративни групи – земеделски, военни, бизнес, научни или гилдийни сдружения, които работят „като отделните органи на един организъм“ – държавата. В центъра на корпоративистката теория е хипотезата, че обществото ще достигне връх на хармонично функциониране, когато всяко от неговите подразделения ефективно изпълнява определената му функция.

Корпоративизмът се превръща в един от основните постулати на фашизма, а фашисткият режим на Бенито Мусолини в Италия поддържа колективното управление на икономиката от държавни служители чрез интегриране на големи групи по интереси под управлението на държавата, което е комбинация от крони капитализъм (олигархия) и държавен капитализъм. В 21 век „корпоративизмът“ е подложен на осъвременяване и се прероди като „капитализъм на заинетерсованите“. Градивните блокчета на „капитализъм на заинтересованите“ са „публично-частни партньорства“. „Публично-частно партньорство“ е друго име на „крони капитализъм“ (олигархизъм, лобизъм и корупция, когато държавата работи за частни интереси), а „заинтересованите страни“ са гилдии, правителства, корпорации, неправителствени организации, експерти и активисти. С други думи „новият“ социално отговорен капитализъм е старият корпоратизъм на Мусолини, но малко по-джендърски и еко-френдли. Капитализмът е свръх концентрирана и контролирана система в преход към Четвъртата индустриална революция чрез така наречената „пандемия“. И винаги е била контролирана и свръх концентрирана система. Съществува невидима ръка, но тя не е „невидимата ръка на пазара“, както разказахме в „Зелени лъжи, зелени сделки, зелени милиардери„.

Централно място за Сен-Ив заема създаването на обединена Европа, за което призовава още на първата страница на първата си книга за синархията „Ключове към Изтока“ (1877 г.). А именно чрез една синархистка организация, известна като Паневропейски съюз (PEU), визията на Ницше, Мацини и Сен-Ив за Европейски съюз придобива силен политически заряд.
Синархисткото имперско движение (SME), според различни сведения в американските военни досиета, е основано през 1917 г. или 1922 г., а първите два големи „проекта“ на синархистите са маршът на Мусолини в Рим и стартирането на движението „Пан Европа“.

Документ на френското военно разузнаване от юли 1941 г. за „Имперско синархистко движение“ е описано по следния начин: „Синархисткото движение е международно движение, родено след Версайския договор, което е финансирано и ръководено от определени тайни финансови групи, принадлежащи към висшите международни банковата общност. Неговата цел по същество е да премахне парламентарните режими във всяка страна, където съществуват, защото са смятани за недостатъчно посветени на интересите на тези групи и поради това е твърде трудно да бъдат контролирани. Синархисткото движение предлага те да бъдат заменени с режими, които са по-послушни и по-лесно управляеми. Властта ще бъде съсредоточена в ръцете на изпълнителните директори на промишлеността и в ръцете на определени представители на избрани банкови групи за всяка страна.“

Преди нацисткото нахлуване във Франция през май-юни 1940 г. синархистката пета колона във френското правителство подготвя план, който да позволи на Хитлер да влезе в страната без съпротива през района на Ардените и да обкръжи френските отбранителни сили именно с бързото разполагане на танкове, което френското правителство възприема след отхвърлянето на плана на Шарл дьо Гол.
В своя сензационен доклад Анри Шавен, началник на полицията на Виши, посочва синархисти във всички министерства, включително в обкръжението на държавния глава на Виши, маршал Филип Петен. Докладът води до убеждението, че тайно общество от банкери, индустриалци и технократи наистина довежда Франция до ръба на гражданска война през 1940 г. и организира Вишиския режим.
Генерал Хенцигер е синархисткият военен командир на Виши, който по-късно подписва примирието с Хитлер. В резултат на тази сделка, сключена между френската синархистка пета колона и Хитлер, нацистката инвазия във Франция е толкова успешна, че само след две седмици офанзива, през май 1940 г., британските и френските сили са изтласкани чак до Ламанша и германското нашествие внезапно спира. Хитлер и Чърчил сключват сделка да спасят британските и френските войски в Дюнкерк, защото, ако английските войски са взети в плен, Хитлер щеше да спечели Втората световна война още тогава. Планът на синархистите обаче не е да спечелят ранна война, а да водят постоянна война.

Le Cercle (чадърна организация на международния фашизъм, пряко свързана с терора на Гладио и неолибералния преврат на Тачър и Рейгън) произлиза директно от „Имперското синархистко движение“ (MSE) – конспирацията, която стои зад режима във Виши. В „Тайната лига на монополния капитализъм“, публикувана в швейцарското академично издание Schweiner Annalen, Майкъл Сорде описва синархистите като „представители на международните висши финанси“, които не само помагат за идването на власт на фашизма в Германия и за предизвикването на Втората световна война, но и допринасят за поражението на Франция и за възхода на режима на Петен във Виши. Сорде съобщава, че първоначалните организатори на MSE са седем, като трима от тях са идентифицирани като барон Лео де Нерво, Максим Рено, финансист, известен като представител на международните католически интереси, и Жан Кутро, приятел на Олдъс Хъксли (авторът на технократската дистопия „Прекрасният нов свят“, който пренася познанията си от института Тависток, Англия в програма МК-УЛТРА на ЦРУ). Барон дьо Нерво е приятел на бившия френски министър-председател Антоан Пине, който заедно с Йозеф Ретингер и бившия офицер от SS, принц Бернхард от Нидерландия, помага за основаването на известната Билдербергска група.

Ваня Милева

Четвъртият Райх – Част Втора

Източници:

• Synarchism: The Fascist Roots Of the Wolfowitz Cabal
• European Union
• Le Cercle and the Struggle for the European Continent: CIA, MI6 and Opus Dei Covert Politics

• Kissinger’s Adoration of the 1815 Congress of Vienna: A Master Key into Universal History