Четвъртият Райх

Ялмар Шахт, президент на Райхсбанк и Адолф Хитлер.
Ялмар Шахт, президент на Райхсбанк и Адолф Хитлер.
Вижте Четвъртият Райх – Част Първа за история на синархизма и Четвъртият Райх – Част Втора за зараждането на Паневропейското движение.
        По време и след Втората световна война (и днес) няколко хиляди рицари на Суверенния орден на Малта, главно в Европа, Северна, Централна и Южна Америка, съставляват най-многобройното, най-могъщото и реакционно членство от която и да е организация в света днес. Рицарите на Малта, по-специално барон Франц фон Папен , изиграва критична роля за идването на Хитлер на власт. Други известни представители на Малтийските рицари включват Лий Якока (президент на Форд и Крайслер), членът на Череп и кости Уилям Ф. Бъкли (активен в консервативното движение), Александър дьо Маренш (шефът на френското разузнаване при Жискар д’Естен, самият той Рицар на малта), както и Конрад Аденауер (основател на Паневропейския проект и на Le Cercle).
 
Рицари на Суверенен военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта (познат още като Малтийски орден)
Рицари на Суверенен военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта (познат още като Малтийски орден)

През декември 1944 г. Уилям Донован (ръководител на OSS, предшественик на ЦРУ, и рицар на Малта) и Алън Дълас (рицар на Малта, Череп и Кости, Le Cercle, Съвета за външни отношения на САЩ, първи директор на ЦРУ и ръководител на разузнавателните операции на OSS в Европа, действащи от Берн, Швейцария, призовават президента Рузвелт да одобри план, позволяващ на нацистките разузнавачи, учени и индустриалци да получат „разрешение за влизане в Съединените щати след войната и поставянето на печалбите им на депозит в американска банка и други подобни.“ В секретна директива, разпространена на 3 септември 1946 г., президентът Труман официално одобрява операция „Кламер“ (Paperclip) и я разширява, за да включва хиляда немски учени под „временно, ограничено военно задържане“, като офицер от SS Вернер фон Браун, който е вербуван за НАСА, където става баща на ракетната технология и космическата наука в Съединените щати. Малтийските рицари – наследници на рицарите хоспиталиери, които наследяват  имотите на тамплиерите – участват в подпомагането на хиляди бивши нацистки членове на SS да избягат през пътя на плъховете, като спасяват нацисткото злато и заграбените милиони от нацистите и им предоставят убежище на места като Съединените щати, Египет, Аржентина и Чили, често с помощта на ЦРУ. Нацистите провеждат политика на плячкосване на активите на своите жертви, за да финансират войната, като ги събират в централни депозитари. Смята се, че на тяхно разположение са били около 800 милиона долара. Твърди се, че Банката за международни разплащания (БМР – Централната банка на централните банки, която днес води и координира Голямото зануляване на финансовата система и въвеждане на цифрови валути на централните банки) на Ялмар Шахт е помогнала на германците да плячкосват активи от окупирани страни по време на Втората световна война. Голяма част от заграбеното от нацистите са складирани в БМР и в банката на Ватикана, които също предоставят критична помощ за бягството на плъховете.

В Моновиц (Аушвиц III Моновиц), част от системата на концентрационните лагери Аушвиц, конгломератът IG Farben, който включва BASF, Bayer, Agfa и Hoechst, използва робски труд за производство на синтетичен каучук и петрол. Средната продължителност на живота на тези работници е само няколко месеца. Конгломератът IG Farben също произвежда пестицида Zyklon B, който се използва в газовите камери.
В Моновиц (Аушвиц III Моновиц), част от системата на концентрационните лагери Аушвиц, конгломератът IG Farben, който включва BASF, Bayer, Agfa и Hoechst, използва робски труд за производство на синтетичен каучук и петрол. Средната продължителност на живота на тези работници е само няколко месеца. Конгломератът IG Farben също произвежда пестицида Zyklon B, който се използва в газовите камери.

Ялмар Шахт дава капитал за създаването на IG Farben през 1926 г., назначен е за ръководител на Райхсбанк от Адолф Хитлер през 1933 г. и след това през 1934 г. за министър на икономиката. IG Farben е основната компания, без която Хитлер не би могъл да осъществи своя индустриализиран „научен“ Холокост, щедро подкрепена и от Standard Oil на Рокфелер. IG Farben и Standard Oil на Rockefeller на практика са една фирма, обединени в стотици картелни споразумения. Братята Дълaс (Алън Дълас – рицар на Малта, член на Череп и Кости, Le Cercle, Съвета за външни отношения на САЩ и първи директор на ЦРУ и Джон Дълас – държавен секретар на САЩ по време на президентството на Айзенхауер) от адвокатската кантора Sullivan & Cromwell, една от най-влиятелните в Америка, са адвокатите на IG Farben. Хамбургският приятел и колега на Шахт, нацистът Герхард Вестрик, ръководи кореспондентската адвокатска кантора на Дълас в Германия. Заговорниците никога не са били против авторитарните режими, както демонстрира подкрепата им за Франко и Мусолини, или ранната им подкрепа за Хитлер, която впоследствие оттеглят, защото смятат Хитлер за риск, програма, която не може добре да се контролира и която в крайна сметка ще унищожи Германия, а може би и целия Запад със себе си. Но Хитлер е чудесен избор за естаблишмънта за времето, в което таят надежда, че ще успее да изтрие комунизма от лицето на земята.

Нацистите имат много „напредничава“ идея за 30-те години на 20 век, когато всички национализират, за да се преборят с Голямата депресия (организирана от същите кръгове, които докарват Хитлер на власт). Това е приватизацията, разпродажбата на предприятия на корпоративните им партньори, които наливат пари в нацистката машина за сметка на обществени активи. Der Deutsche Volkswirt е основният източник на информация за приватизацията в Германия. Вестникът се счита за говорител на Ялмар Шахт.
Въпреки че е затворен след опита за убийство на Хитлер на 20 юли 1944 г., Шахт работи в тясно сътрудничество с Борман и Ото Скорцени при транспортирането на нацистките активи на безопасно място извън Европа. Скорцени, който е зет на Шахт, „любимият командос“ на Хитлер и бъдещ агент на Мосад, е описан от OSS (американските разузнавателни служби) като „най-опасният човек в Европа“.
Нацистката Банка за международни разплащания е международна банка на централните банки със седалище в Базел, Швейцария.
Нацистката Банка за международни разплащания е международна банка на централните банки със седалище в Базел, Швейцария.

Според всички исторически данни Шахт е архитектът през 1930 г. на Банката за международни разплащания (БМР), заедно с Монтегю Норман от Банк Оф Ингланд, с когото са близки приятели. Въпреки че БМР е инструмент на нацистите, операциите й са одобрени от Великобритания, а британският директор сър Ото Нимайер и председателят и предан поддръжник на Хитлер – Монтагю Норман, остават на поста си през цялата война.

Историкът Карол Куигли, в своята епична книга „Трагедия и Надежда – история на света в нашето време“ (Ню Йорк: MacMillan Company, 1966), описва схемата на Банката за международни разплащания за установяване на диктатура на монархо-финансовия елит над световните финанси:

„Силите на финансовия капитал имаха друга далечна цел, нищо по-малко от създаването на световна система за финансов контрол в частни ръце, която да доминира над политическата система на всяка страна и икономиката на света като цяло. Тази система трябваше да бъде контролирана по феодален начин от централните банки на всички държави, които действат съгласувано чрез тайни споразумения, постигнати на чести частни срещи и конференции. Върхът на системата трябваше да бъде Банката за международни разплащания в Базел, Швейцария, частна банка, притежавана и контролирана от световните централни банки, които сами по себе си бяха частни корпорации. Всяка централна банка, в ръцете на хора като Монтагу Норман от Английската банка, Бенджамин Стронг от Банката на Федералния резерв в Ню Йорк, Шарл Рист от Банката на Франция и Ялмар Шахт от Райхсбанк, се стремеше да доминира над своето правителство чрез способността си да контролира заемите на Министерството на финансите, да манипулира чуждестранните борси, да влияе върху нивото на икономическата активност в страната и да контролира политиците, които сътрудничат, чрез последващи икономически възнаграждения в света на бизнеса.“

Kакто е документирано в Книгата на Хитлер, Шахт изнудва Нюрнбергския трибунал, като твърди, че е действал само от името на международната финансова олигархия в своето въплъщение като висш нацистки служител, представлявана от Банката за международни разплащания. Ако бъде опрян до стената, заплашва той, ще предостави доказателства за международния финансов кабал зад „проекта Хитлер“.

Ялмар Шахт, e сред първите членове на Паневропейския съюз и ентусиазиран привърженик на идеята за обединена Европа. Ключовата роля на Шахт в Хитлеровия преврат и в Паневропейския съюз, подчертава едно критично измерение на универсалната фашистка схема: ключовата роля на финансовия „свръхелит“ и неговите банкови технократи, които след провала на „проекта Хитлер“, се впускат в още не една големи инвестиции, сред които Европейския съюз.

Преди края на войната нацистите, осъзнавайки неизбежността на предстоящото поражение, разработват план за действие при извънредни ситуации, чрез който биха могли да се реорганизират и да продължат политическите си проекти след загубата им от Съюзници през 1945 г. След като е осъден на смърт за военни престъпления през 1946 г., философът на нацистката ариософия Алфред Розенберг заявява: „В рамките на петнадесет години ще започне отново да се говори за нас и след двадесет години отново ще започне нацизмът бъди сила.”
С други думи, нацистите се подготвят за Четвъртия райх. Както по-късно установява контраразузнаването на американската армия (Доклад на военното разузнаване на САЩ EW-pa 128, „Докладът за Червената къща“), в голяма тайна на 10 август 1944 г. в хотел Червената къща в Страсбург, на която присъстват най-мощните индустриални, политически и търговски интереси на нацисткия режим, подкрепяни от „дълбоката държава“. Срещата е кулминацията на едногодишните усилия на заместник фюрера Мартин Борман. Събират се, за да обсъдят продължаването на икономическата мощ на Третия райх. „Червената къща“ е и името, което нацистите дават на първата газова камера, построена в Аушвиц.
Докладът разкрива, че нацистите са знаели, че военната кампания е загубена и са се подготвяли за следвоенен „Четвърти райх“, основан на скрито правителство и икономически контрол. Нацистите възнамеряват да използват огромното богатство, което са заграбили, за да се установят като скрита икономическа сила с подставени организации, управляващи портфолиото им от рамките на швейцарския банков картел. Техният план е да прилагат европейска система за финансови наказания и възнаграждения, от която корпорациите да могат да правят огромни печалби. Всичко, което инвеститорите и индустриалците трябваше да направят, беше да се придържат към икономическата политика на Четвъртия райх и да се ангажират с нейното продължаване. В замяна на това Четвъртият райх не само ще предостави инвестиционен капитал, но и ще сподели своите модерни оръжия и индустриални технологии за по-нататъшна корпоративна печалба. Нацистите признават, че техните най-видни лидери ще бъдат изправени пред следвоенни разпити, но като преминат към икономическа, а не към военна война, те вярват, че германското превъзходство в Европа може скоро да бъде възстановено.
Фактът, че Гелен (основана от Райнхард Гелен, генерал-лейтенант на Вермахта по време на Втората световна война, един от ръководителите на разузнаването на източния фронт, по-късно трансформирана в Германската федерална разузнавателна служба (BND)) се превърна в BND, изглежда представлява плодът на нацисткия план за възстановяване на властта си в победена Германия. Много бивши нацисти получават подкрепата от членове на мрежата ODESSA при урните. Д-р Герхард Шрьодер, който е служил с Ялмар Шахт по време на Третия райх, става министър на вътрешните работи в правителството на Бон. Ханс Глобке, който е работил за Адолф Айхман в отдела по еврейските въпроси и помага за изготвянето на Нюрнбергските закони от 1935 г., става съветник по националната сигурност на канцлера Конрад Аденауер и, според Guardian, е „основна връзка с ЦРУ и НАТО.“ Курт-Георг Кизингер, нацист от 1933 г. е избран за канцлер през 1968 г. и много други бивши нацисти продължават да упражняват голямо влияние в Западногерманското правителство.
Както обяснява Карл Огълсби, въпреки общоприетото схващане, че нацистите са претърпели поражение, „напротив, доказателствата от 1990 г. са, че… нацизмът не се е предал безусловно и не е изчезнал, че наистина постига ограничена, но решителна победа над Съюзниците, победа толкова значима, че е пазена в тайна от всички с изключение на малкото американци, които бяха пряко замесени.”
Ваня Милева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Warning: Use of undefined constant WSFL_TTL - assumed 'WSFL_TTL' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40

Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40