През декември 1944 г. Уилям Донован (ръководител на OSS, предшественик на ЦРУ, и рицар на Малта) и Алън Дълас (рицар на Малта, Череп и Кости, Le Cercle, Съвета за външни отношения на САЩ, първи директор на ЦРУ и ръководител на разузнавателните операции на OSS в Европа, действащи от Берн, Швейцария, призовават президента Рузвелт да одобри план, позволяващ на нацистките разузнавачи, учени и индустриалци да получат „разрешение за влизане в Съединените щати след войната и поставянето на печалбите им на депозит в американска банка и други подобни.“ В секретна директива, разпространена на 3 септември 1946 г., президентът Труман официално одобрява операция „Кламер“ (Paperclip) и я разширява, за да включва хиляда немски учени под „временно, ограничено военно задържане“, като офицер от SS Вернер фон Браун, който е вербуван за НАСА, където става баща на ракетната технология и космическата наука в Съединените щати. Малтийските рицари – наследници на рицарите хоспиталиери, които наследяват  имотите на тамплиерите – участват в подпомагането на хиляди бивши нацистки членове на SS да избягат през пътя на плъховете, като спасяват нацисткото злато и заграбените милиони от нацистите и им предоставят убежище на места като Съединените щати, Египет, Аржентина и Чили, често с помощта на ЦРУ. Нацистите провеждат политика на плячкосване на активите на своите жертви, за да финансират войната, като ги събират в централни депозитари. Смята се, че на тяхно разположение са били около 800 милиона долара. Твърди се, че Банката за международни разплащания (БМР – Централната банка на централните банки, която днес води и координира Голямото зануляване на финансовата система и въвеждане на цифрови валути на централните банки) на Ялмар Шахт е помогнала на германците да плячкосват активи от окупирани страни по време на Втората световна война. Голяма част от заграбеното от нацистите са складирани в БМР и в банката на Ватикана, които също предоставят критична помощ за бягството на плъховете.

Ялмар Шахт дава капитал за създаването на IG Farben през 1926 г., назначен е за ръководител на Райхсбанк от Адолф Хитлер през 1933 г. и след това през 1934 г. за министър на икономиката. IG Farben е основната компания, без която Хитлер не би могъл да осъществи своя индустриализиран „научен“ Холокост, щедро подкрепена и от Standard Oil на Рокфелер. IG Farben и Standard Oil на Rockefeller на практика са една фирма, обединени в стотици картелни споразумения. Братята Дълaс (Алън Дълас – рицар на Малта, член на Череп и Кости, Le Cercle, Съвета за външни отношения на САЩ и първи директор на ЦРУ и Джон Дълас – държавен секретар на САЩ по време на президентството на Айзенхауер) от адвокатската кантора Sullivan & Cromwell, една от най-влиятелните в Америка, са адвокатите на IG Farben. Хамбургският приятел и колега на Шахт, нацистът Герхард Вестрик, ръководи кореспондентската адвокатска кантора на Дълас в Германия. Заговорниците никога не са били против авторитарните режими, както демонстрира подкрепата им за Франко и Мусолини, или ранната им подкрепа за Хитлер, която впоследствие оттеглят, защото смятат Хитлер за риск, програма, която не може добре да се контролира и която в крайна сметка ще унищожи Германия, а може би и целия Запад със себе си. Но Хитлер е чудесен избор за естаблишмънта за времето, в което таят надежда, че ще успее да изтрие комунизма от лицето на земята.