Клуб „1 ноември“

Разглеждах така наречените „неправителствени“ организации у нас, които създадоха силно напрежение покрай организацията, инициативния комитет и работната група за референдума за запазване на българския лев. Нека отново да обърна внимание, че изгубим ли лева, ще получим дългове завинаги, цифрово евро и тоталитарен контрол, „зелена икономика“, финансирана от „цифровото евро“, програмирано да следи всяка компания или частно лице как, къде и за какво си харчи парите, инфлация, още обедняване и според мен официално ликвидиране на българската държавност. Не мисля, че след това можем да говорим за какъвто и да било „суверенитет“.

И така, докато проучвах гражданите от неправителствените организации, попаднах на Румен Дечев, който се представя като „политолог, издател, журналист, съпредседател на Клуб „1-ви ноември“. Румен Дечев изглежда е основният автор в сайта „Посока“ (https://posoka.org/), който е трибуна на „Народно социално движение“. В „Призив“ Посока прави ясно да се разбере, че търси „сътрудничество с президента Р. Радев за реализация на всички точки“ от тяхната програма.

Във Фейсбук използва профила „Румен Дечев“, както и профила „Ботьо Кунчев“.

Аз със сигурност съм съпричастна с много от идеите на „Народно социално движение“. Инициативата за движението изглежда е на Дечев, идеята е да се съберат известни имена, интелектуалци и български личности „с морал“ за широк фронт срещу унищожаването на България. Ето и списък с участници в движението и целият текст на посланието: НАРОДНО СОЦИАЛНО ДВИЖЕНИЕ, но не зная колко от тях са актуални членове, със сигурност не всички от изброените:

Хората дори са инициирали подписка в подкрепа на доц. Мангъров, дали са трибуна на доцента,  борили са се за свободата на Джулиан Асандж, обявяват се за запазване на българското злато и подкрепят инициативата „Майки срещу войната“, за да изредя само няколко от благородните каузи, с които явно се занимават. Но какво друго прави впечатление? Например присъствието на Мария Бойкикева в горния списък –  майката на Христо Иванов от Демократична България, както и споменаването на Клуб „1 ноември“, в който Румен Дечев е заместник-председател. Както знаят читателите на Без Лого по-добре от мен, ориентацията на Иванов не е нито лява, нито дясна, той е грантмотивиран. Това е най-разпространената ориентация в съвременния свят – грантмотивирната.

Сред членовете на Клуб „1 ноември“ са:

• Димитър Баталов: „Учредява и оглавява Клуба на репресираните след 1945 година. Член на Координационния съвет на СДС (1990 – 199)^[1]. Участва в заседанията на Кръглата маса. Депутат е в VII велико народно събрание. Подписва новата конституция, изработена и приета от ВНС. През 2010 г. е сред учредителите на Клуб „1-ви ноември“, където членува до смъртта си.“
• Мария Бойкикева: „Бойкикева е сред основателите на Обществения комитет за екологична защита на Русе. През ноември е сред учредителите на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството“, като става негов първи председател въз основа на приетия ротационен принцип. Малко по-късно е арестувана за кратко. Участва и в основаната през април 1989 година природозащитна организация „Екогласност“. След Ноемврийския пленум от 1989 година членството в БКП на Бойкикева и другите изключени участници в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството е възстановено. През следващите десетилетия тя остава активен член на партията, вече преименувана на Българска социалистическа партия.“

От статия в „Солидарна България“ разбираме, че:

Младите в рода са обществено активни, повечето симпатизират на екологичните движения. Почти всички са планинари и скиори, включително Мария. Един от внуците ѝ е водещият специалист по водни екосистеми във WWF-България Любомир Костадинов.

Самата Мария Бойкикева заедно със съпруга си е редовен участник в софийските екологични протести през последните години. Отбелязала си е, че е ходила точно 22 пъти.

• акад. Кирил Василев, съучредител на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България“ и синът му, проф. Николай Василев: „Николай Василев е председател на фракцията в БКП – АСО (Алтернативно социалистическо обединение). На 11 февруари 1990 г. оглавява отделилата се от фракцията АСО Алтернативна социалистическа партия (АСП), преименувана на следващата година на Алтернативна социаллиберална партия. В края на 1990 година АСП става член на Съюза на демократичните сили и през следващата година Василев е избран за народен представител. Участва в правителството на Филип Димитров като вицепремиер и министър на образованието и науката (1991 – 1992).“ Николай Василев е съучредител и председател на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България“, както и съучредител и председател на клуб „1 ноември“.

„1 ноември“ може би означава, че това са нашите „будители“. Хората от СДС, от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, които толкова помогнаха да се затрие България.

• Манол Манолов и Недялко Йорданов също от АСО Алтернативна социалистическа партия (АСП) и СДС.
• проф. Павел Герджиков (държавна сигурност)
• доцент Емил Григоров, който споделя в някаква статия от номеври, 2015г, че: „събраните 62 милиарда долара за борба с глобалното затопляне далеч не са достатъчни: Според най-груби експертни оценки на икономисти от световната банка и други научни институции и авторитетни и сериозни фондации по света за целта ще са необходими първоначални инвестиции в размер най-малко 600-700 милиарда долара“.

Изглежда будителите от „1 ноември“ нямат скрупули да разпространяват безсрамна пропаганда в полза на „зелената сделка“:

• Журналистът Владимир Костов, работил във фронта на ЦРУ „Радио Свободна Европа„
• Проф. Владимир Димитров, химик – органична химия.

Но като стана дума за „зелената сделка“ и за Филип Димитров, нека да разкажем кой е той и кой финансира неговото СДС. Филип Димитров е от випуск 1993г. на „Млади Глобални Лидери“ на Световния икономически форум и е член на Мадридския клуб, финансиран от фондации Отворено Общество. Мадридският клуб е елитен клуб на бивши президенти, сред които Клинтън, Михаил Горбачов и Гро Харлем Брундтланд, председател на „Комисията „Брундтланд”„, който излиза с доклад „Нашето общо бъдеще“ през октомври 1987 г., където популяризира (и дефинира) термина „Устойчиво развитие“. Основна функция на Мадридския клуб, подобно на Римския, е да популяризира геноцидните политики на „нетната нула“ и „зелената икономика“. Някои от партньорите на клуба са НАТО, Фондация Карнеги, Международен институт IDEA, Немското външно министерство, и Фондация Клинтън.

Горбачов е и почетен член на Клуба на Будапеща (Green like Astroturf: Alexandria Ocasio-Cortez, Agent of the Globalist Conspiracy), основан от Ервин Ласло, член на проекта на Уилис Харман „Промяна на образа на човека“ на Станфордския изследователски институт. Базиран в Унгария зад Желязната завеса, през 1984 г. Ласло е съосновател на първоначално секретната Група за общи еволюционни изследвания. Събирайки се зад Желязната завеса, групата от учени и мислители от различни дисциплини се среща тайно. Тяхната цел е да проучат дали е възможно да се използва теорията на хаоса, за да се определи нова обща теория на еволюцията, която да послужи като път към един по-добър свят. През 1993 г., в отговор на опита си с Римския клуб, той основава Будапещенския клуб. Сред другите членове на Ервин Ласло са Уилис Харман, Едгар Мичъл, Артър Кларк, Питър Устинов, Рави Шанкар, Вацлав Хавел и Дийпак Чопра.

През 1989 г. Институт Есален, довежда наследника на Горбачов Борис Елцин на първото му посещение в САЩ. Въпреки че Елцин не посещава центъра на Есален в Калифорния, Есален организира срещи за Елцин с тогавашния президент Джордж Буш, както и с много други лидери в бизнеса и правителството. Институт Есален е основен лост за разцвета на контракултурата от 60-те, разпространението на LSD от ЦРУ сред населението, на окултизъм, на сатанизма на Алистър Кроули и Ню Ейдж вярвания, проучване на извънземни и паранормални явления. Финансиран е от Рокфелер, фамилията Мелън и ЦРУ.

Лорънс Рокфелер финансира съветско-американската програма за обмен на Института Есален. Американско-съветският проект на Есален е наречен „космически мостове“. „Първият космически мост е организиран от мистика на „Новата епоха“ Джоузеф Голдин, съветска фигура, различна от всяка друга (в крайна сметка той ще се присъедини към настоятелството на Есален)“ – „War Games“, Carnegie Corporation of New York. 

„Предпоставката на Spacebridge III беше, че две групи деца – американски и съветски – ще гледат селекция от филми заедно и след това ще реагират на тях в дискусия, модерирана от Коул в Сан Диего и Познер в Владимир Москва.“ – „War Games“, Carnegie Corporation of New York

Сред основателите на Есален е Алдъс Хъксли, авторът на „Прекрасния нов свят“, който работи за британските служби в Института Тависток, а след това пренася работата си в програма МК-УЛТРА на ЦРУ. Александър Дугин започва да посещава така наречения Южински кръг на писателя Юрий Мамлеев, който живее на същата улица като Джоузеф Голдин – алеята Южински в Москва и кръгът се нарича „Южински“, който Дугин нарича „истинските господари на московския езотеричен елит“.

Идеята за Хартата на Земята се заражда през 1987 г. от Морис Стронг, протежето на Рокфелер и Михаил Горбачов като членове на Римския клуб, когато Световната комисия по околна среда и развитие на ООН призовава за нова харта, която да направлява прехода към „устойчиво развитие“. Декларацията от Рио де Жанейро от 1992г се превръща в основен документ за постигането на геноцидните политики на Римския клуб. През 1994 г. Стронг (председател на Срещата на върха за Земята) и Горбачов, работейки чрез организациите, които всеки от тях основава (съответно Съвета на Земята и Международния зелен кръст), рестартират Хартата на Земята като инициатива на гражданското общество с помощта на правителството на Нидерландия.

Попаднах на Международният институт IDEA също, докато разглеждах нашите партии и неправителствени организации, които се борят за „пряка демокрация“ и „власт на народа“. Сред тях са партия „Пряка Демокрация„, „Български съюз за директна демокрация“, „Народна мрежа“, идеите на Росен Миленов. „Пряка демокрация“, според тези организации и активисти, означава „управление с референдуми“, което според тях е равносилно на „власт на народа“. Например „Български съюз за директна демокрация“ заявява, че е за „директна демокрация“, тоест за „е-демокрация“, както и за „Блокчейн машинно гласуване с идентификация на личната карта, пръстов отпечатък или електронен подпис.“ Тоест  „пряката демокрация“ не е „власт на народа“, няма съответствие между двете понятия. Референдумът е силен демократичен инструмент и ние, хората, трябва да бъдем питани, особено за съдбоносни въпроси. Но е инструмент и нищо повече, както партийната система или медиите, които уж щяха да бъдат „коректив на властта“, но бяха корумпирани и подменени, за да се превърнат в „министерство на пропагандата“. Всеки инструмент може да бъде манипулиран, изкривен, използван за троянски кон или премахнат, ако представлява заплаха за статуквото. „Управление с референдуми“ може да бъде стъпка към технократското общество, цифровата самоличност и електронното правителство, което е точно обратното на „власт на народа“, но това е предмет на друга статия. Така или иначе според мен е нужна широка обществена дискусия за „управление с референдуми“, а не “дайте да си сложим въпроса и да мине покрай референдума срещу еврото“… „като се скрием в стаичката на Мая Манолова“.

Технокрацията не е диктатура на някакъв „вожд“, няма точно определен диктатор, няма образ, върху който масите да изливат обичта или омразата си, а самата система осъществява контрола.

Цветната революция на СДС

Филип Димитров и неговото СДС извършват първата цветна революция у нас с щедрата подкрепа на Националната фондация за демокрация (National endowment for Democracy – NED, фронт на ЦРУ, отговорен за множество преврати и дестабилизация по света). Както пише Уилям Блум в „Killing Hope“ („Да убиеш надеждата“):

„След това комунистите печелят изборите.

За антикомунистите болката беше непоносима. Сигурно е била допусната някаква чудовищна космическа грешка, грешка, която не бива да се допуска. Не биваше и нямаше да бъде.

Вашингтон изрази интереса си отрано. През февруари държавният секретар Джеймс Бейкър стана най-високопоставеният американски служител, посетил България след Втората световна война. В официалния му график се казваше, че е в България, за да се „срещне с лидери на опозицията, както и с представители на правителството“. Обикновено, отбелязва „Ню Йорк Таймс“, „списъкът е съставен в обратната посока“. Бейкър се включва дълбоко в разговорите си с опозицията за политическите стратегии и начина на организиране на изборите. Той се обърна и към уличен митинг, организиран от опозиционни групи, като похвали и насърчи тълпата. В профила на България на Държавния департамент, раздаден на репортерите, пътуващи с Бейкър, под заглавието „Тип на правителството“ беше записано „В преход“.“ (абзацът е добавен на 20-ти декември за яснота, пълният текст вижте тук Bulgaria, 1990; Albania, 1991: Teaching communists what democracy is all about – бел.ред.)

„Междувременно Националният фонд за демокрация, специално създадената от Вашингтон фронтова организация на ЦРУ (вж. главата за Никарагуа), финансирана в този случай предимно от Агенцията за международно развитие, вложи около 2 милиона долара в България, за да повлияе на резултата от изборите – процес, който NED нарича „насърчаване на демокрацията“. Това е равносилно на това чуждестранна сила да инжектира повече от 50 млн. долара в американска предизборна кампания. Един от основните получатели на тази щедрост беше вестникът на опозиционния Съюз на демократичните сили в. „Демокрация“, който получи 233 000 долара за вестникарска хартия, „за да може да увеличи размера и тиража си за периода преди националните избори“. Самите СДС получиха още 615 000 щатски долара от американските данъкоплатци за „инфраструктурна подкрепа и партийно обучение“ … „материална и техническа подкрепа“ … и „следизборна помощ за програмата за партийно изграждане на СДС“.“

„Опозицията отказа да приеме резултата от гласуването. Те бяха във война с правителството. Уличните демонстрации се превърнаха в ежедневие, тъй като привържениците на СДС, подкрепени от голям брой студенти, изградиха барикади и блокираха движението, а студентите започнаха вълна от стачки и седящи протести. Много от студентите действаха като част от Федерацията на независимите студентски дружества (или асоциации), която беше сформирана преди изборите. Председателят на студентската група Аптанас Кирчев увери, че организацията има документи за изборни злоупотреби, които скоро ще бъдат оповестени. Но това изглежда не се е случило. Студентските движения бяха сред получателите на безвъзмездни средства от Националния фонд за демокрация в размер на 100 000 долара „за предоставяне на инфраструктурна подкрепа на Федерацията на независимите студентски асоциации в България за подобряване на нейния капацитет за разпространение в подготовката за националните избори“. Студентите получиха „факсове, видео и копирна техника, високоговорители, печатно оборудване и евтини техники за печат“, както и помощта на различни полски съветници, американски правни съветници и други експерти – най-доброто, което можеше да се купи с парите на NED.„

„Протестното движение в България започваше да се усеща и мирише като общата стачка в Британска Гвиана за свалянето на Чеди Джаган през 1962 г. и кампанията за подкопаване на Салвадор Алиенде в Чили в началото на 70-те – и двете операции на ЦРУ – където веднага едно искане беше изпълнено, бяха повдигнати по-нови, което на практика постави правителството под обсада, надявайки се то да реагира прекалено, и направи нормалното управление невъзможно. В България жените демонстрираха с блъскане на тенджери и тигани, за да покажат липсата на храна в магазините, както драматично направиха жените в Чили, а също и в Ямайка и Никарагуа, където ЦРУ също финансираше антиправителствени демонстрации.„

„През август в България представители на фондация „Свободен конгрес“, американска дясна организация с много пари и антикомунистическа и религиозна идеология, се срещнаха с около една трета от опозиционните депутати в парламента и с главния политически съветник на президента Желев. Самият Желев посещава офиса на фондацията във Вашингтон през следващия месец. Фондът „Свободен конгрес“, който понякога получава пари от Националния фонд за демокрация, посещава Съветския съюз и повечето източноевропейски страни през 1989 г. и 1990 г., като предава доброто старо американско ноу-хау в областта на изборните и политическите техники и за формиране на обществената политика, както и провежда семинари за многобройните прелести на свободното предприемачество. Не е известно дали някой от студентите е бил наясно с факта, че един от главните директори на източноевропейските програми на „Свободен конгрес“, Ласло Пащор, е човек с истински нацистки корени.“

„Профсъюзът „Подкрепа“ на Тренчев също е финансиран от NED – 327 хил. долара са отпуснати за „предоставяне на материална и техническа подкрепа на независимото синдикално движение „Подкрепа“ в България“ и за „подпомагане на „Подкрепа“ в организирането на образователна кампания за местните избори“. Имало е компютри и факсове, както и съветници, които да помогнат на синдиката „да се организира и да набере сила“, според вицепрезидента на „Подкрепа“. Помощта е достигнала до „Подкрепа“ чрез Института за свободни профсъюзи, създаден от AFL-CIO през 1977 г. като наследник на Комитета за свободни профсъюзи, създаден през 40-те години на миналия век за борба с левия синдикализъм в Европа. Както FTUC, така и FTUI отдавна поддържат близки отношения с ЦРУ.“

Нищо в „Подкрепа“ не се е променило след тези събития, все още синдикатът обслужва грабежа, бизнеса и тъпче малките хора. За цветната революция у нас и първата фаза на шоковата терапия на МВФ у нас, Уилям Блум пише, че:

„В годините след това българският народ, особено студентите, може би научиха нещо, тъй като страната премина през вече познатия модел на свободно покачване на цените, премахване на субсидиите за основни стоки и комунални услуги, недостиг на всякакви стоки и искания на МВФ и Световната банка за още по-голямо затягане на коланите („остеритет“-бел.ред.). В политическо отношение цареше хаос.“

Кои са всички тези персонажи, които откриват сцената на жестоката трагикомедия, наречена „преход“? Кои са Филип Димитров, Мария Бойкикева, Желю Желев, Николай Василев? От дистанцията на времето изглеждат толкова… малки. Големи имена се срещат сред учредителите на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството“, почти същите присъстват сред създателите на „Обществен комитет за екологична защита на Русе“, но делото на техните създания е подлост. Предателство. Непростимо.

Екогласност

Едни и същи хора организират „Обществен комитет за екологична защита на Русе“, „Екогласност“, „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството“, Зелената партия, СДС и Клуб „1 ноември“ на Румен Дечев. Сред тях е Александър Каракачанов, един от основателите на Клуба за гласност и преустройство, член и съучредител на Комитета за защита на Русе, учредител и секретар на Екогласност, учредител и председател на Зелената партия.

Всички тези организации активно изповядват култа на „устойчивото развитие“ на ООН, тоест от онзи вид на екологични активисти, решени да ни занулят, обезлюдят и върнат в каменната ера.

Не е ли странно как една „екологична организация“ ще се окаже „най-решителната“ дисидентска група у нас? Изглежда най-големият проблем на „комунизЪма“ е бил екологията. Никога не би ми минало през ума подобно нещо, дори след 3-те години „пандемия“, в които лекувахме „безсимтомни“ с „ваксини“, които не предпазват от заразяване, смърт или предаване на болестта, но пък помагат за образуването на кръвни съсиреци. Как така най-голямата грижа след 45 години репресия за нашите дисиденти и репресирани се оказа екологията?

Името „Екогласност“ е заимствано от политиките на Горбачов на „гласност“ (откритост) и перестройка.

В реч на 26.02.1990г. по време на национална среща на Губернаторите във Вашингтон, държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър подчертава потенциална на екологичните движения за „демокрация“:

Нека ви дам ярък пример за това как демократите и природозащитниците са една обща кауза. В Източна Европа, опасенията за околната среда бяха подкрепяни от демократичните опозиционни групи много преди революциите на народната власт миналата есен. Всъщност екологичните проблеми помогнаха за стимулирането на стремеж към демокрация. Беше една международна екологична конференция в София, България, която помогна за разпалването на популярните революция. Сдружение „Екогласност“, създадено в очакване на тази конференция, сега е еднa от най-големите в България масови организации и демократични опозиционни групи. В България Екогласност дава на термина „Зелена революцияция“ съвсем ново значение.

През 1989г на 2 ноември в кино „Петър Берон“ се провежда първото публично събрание на Екогласност на тема „Екология и демокрация“. На него се приема „Харта’89“ за опазване на българското природно наследство като програмен документ на Независимо сдружение Екогласност (Радио Свободна Европа, 20 октомври 1989), Клуб за подкрепа на гласността и преустройството и Сдружение Природен фонд – България. Ако разгледаме Хартата, тя е добре разписана „програма 21“ на ООН и подчертава търсеното сътрудничество с организации като Световния фонд за дивата природа (WWF) и Международния съюз за
опазване на природата (IUCN). Сред основателите на българския „Природен фонд“ е Соломон Паси.

Международният съюз за опазване на природата (IUCN) е създаден през 1948 г. основно от известния биолог сър Джулиан Хъксли, брат на Алдъс Хъксли (авторът на книгата „Прекрасният нов свят“, който работи в програма МК-УЛТРА на ЦРУ, Института Тависток и Института Есален), пръв директор на Юнеско, президент на Британското общество по евгеника и първият президент на Британската хуманистична асоциация. По-късно, през септември 1961 г., Джулиан Хъксли официално създава Световния фонд за дивата природа (WWF) заедно с личности като принц Бернхард и принц Филип. Принц Бернхард основава елитния клуб 1001, а Джоузеф Ретингер го избира за водещ на срещите на Билдърбърг.

Десет години по-късно, около 1971 г., служителите на WWF Антон Рупърт, принц Филип и принц Бернхард се събират и решават да създадат клуб, който да покрива административните аспекти и набирането на средства на WWF, като направи съществуването на организацията независимо от даренията на широката общественост. Твърди се, че Антон Рупърт е бил този, който е предложил идеята. Бернхард се превръща във „фигурант“ на организацията – роля, подобна на ролята му в срещите на Билдерберг. Бернхард е харесван, познава много хора от двете страни на Атлантическия океан и като принц в конституционна демокрация е смятан за политически неутрален. Антон Рупърт назначава за личен асистент на Бернхард белгийско-южноафриканския икономист Чарлз де Хес, който е изпълнителен директор на основната компания на Рупърт „Ротманс“. Бернхард и дьо Хес се обръщат към повечето лица, които ще бъдат поканени в клуб „1001“ – главно приятели и сътрудници на Рупърт и двамата принцове.

Борбата с „глобалното затопляне“ и каузата за „устойчивото развитие“ са солидно подкрепени от династията Рокфелер, въпреки факта, че основният източник на тяхното богатство е петролът. Основният орган за налагането на този дневен ред е Римският клуб, който налага посоката и политиките на ООН. Основан е през април 1968 г. от Аурелио Печеи и Александър Кинг, и двамата са бивши служители на НАТО. Печеи също става активен в организации както Световния фонд за дивата природа (WWF), Приятели на Земята и Международния океански институт. Friends of the Earth („Приятели на Земята“) е основана през 1969 г. в Сан Франциско от Дейвид Брауър, Доналд Ейткен и Гари Суси и получава финансиране от Фонда на братята Рокфелер. Римският клуб привлече значително обществено внимание със своя доклад „Граници на растежа“ (1972 г.), малтусианска поръчкова псевдонаука, която твърди, че най-големият враг на човечеството са хората.

Според мен американското издание „New Scientist“ прави много сполучливо сравнение между „Екогласност“ и „Приятели на Земята“, когато пише, че:

„35-националната екологична конференция Изток-Запад в българската столица София беше сериозно помрачена  миналата седмица след нападение на българска милиция срещу група екологични активисти. Членове на Екогласност, българският еквивалент на „Приятели на Земята“, бяха бити и арестувани, докато се опитваха да приберат подписи под петиция за опазване и консервация на природни ресурси.

Заловени са над 40 души, включително 10 минувачи и един съветски гражданин делегат на едно от паралелните събития на конференцията. По-късно всички бяха освободени. Сред арестуваните са секретар на „Екогласност“ и столичен общински съветник Александър Каракачанов, който е лекуван в болница с тежки кръвонасядания и охлузвания на гърба и шията. Други задържани се оплакаха от увредени бъбреци, напукани ребра и счупени пръсти. Арестите и посегателствата предизвикаха скандал на срещата на околната среда на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа (CSCE).“

„Екогласност“ се възползва от необичайно толерантната атмосфера в София в резултат на присъствието на стотици чужди дипломати и журналисти. Групата проведе три публични срещи, всяка от които привлече повече от 1000 души.

Ваня Милева