Първа и втора част:
Престъпление срещу човечеството: Голямото зануляване от 1914-1918 г. „Трупове и сълзи“
Престъпление срещу човечеството: Голямото зануляване от 1914-1918 г. „Корупция и лъжи“
/публикувано на 14 октомври 2022 г. от Winteroak/
от Пол Куденец
IV. Крайната равносметка: печалба и контрол
След като вече имаме поглед върху начините, по които заговорниците са проектирали и удължили войната, както и върху методите им как да крият успешно действията си от обществеността, идва ред на въпроса защо правят всичко това.
Както вече успяхме да покажем, краткосрочните парични печалби представляват един значителен фактор.
По време на настоящето Голямо нулиране, очевидно бяха регистрирани значителни печалби от бизнесите, които са подготвени в аванс за това да продават маски, пластмасови шлемове, табели, различни онлайн услуги и „ваксини“.
По време на Голямата война от миналия век, най-очевидният и незабавен източник на печалба е търговията с оръжия.
Повечето хора по това време вероятно са си представяли,, че бизнесите, занимаващи се с това са били независими фирми, които са се конкурирали, за да спечелят договорите с правителствата.
Но това съвсем не е вярно и на практика е имало формиран монополен пръстен, базиран във Великобритания, около фирмите Викерс ООД; Армстронг, Уитуърт и Ко ООД; Джон Браун и Ко ООД; Камел, Леърд и Ко и Нобел Динамит Тръст.
Дохърти и Макгрегър пишат: „Пръстенът представляваше огромна финансова мрежа, в която видимо независими една от друга фирми са били подсилени чрез поглъщане и са били свързани заедно посредством сложна система от дялове и общ мениджмънт.“
„Това беше индустрия, която се явяваше предизвикателство за хазната, влияеше на Адмиралтейството, поддържаше високи цени и манипулираше общественото мнение“. [107]
По онова време несъмнено е имало хора, които успяват да уловят смисъла на „играта“ им. Лорд Уелби, бивш секретар на хазната предупреждава: „Ние сме в ръцете на организация от мошеници. Сред тях са политици, генерали, производители на оръжие и журналисти. Всички те са нетърпеливи да оказват натиск за неограничени разходи или да измислят ужасии, за да плашат обществото и да стряскат кралските министри”. [108]
След края на войната, през 1921 г., подкомисия на Комисията на Лигата на нациите заключава, че оръжейните фирми са били виновни за прокламирането и трупането на печалби от войната, за подкупването на длъжностните лица от правителството и за манипулирането на общественото мнение посредством упражняването на контрол върху пресата. [109]
Били ли са нашите конспиратори по планирането на войната част от тази схема? Фъргюсън заявява: „Няма съмнение, че Ротшилдови са имали свой собствен икономически интерес в превъоръжаването”. [110]
През 1888 г. Лондонският клон на Ротшилдови издава акции на стойност £225 000 на Военоморското строителство и на Търговското дружество за оръжия, а по-късно емитира £1,9 милиона дялове и облигации, за да финансира сливането на Maxim Gun Company с Nordenfelt Guns и Ammunition Company. [111]
Нати Ротшилд “запазва значително дялово участие в новата Maxim-Nordenfelt Company и упражнява пряко влияние над фирменото управление“. [112]
По същото време австрийският клон на Ротшилдови също има интерес в производството на вражеските военни машини, със значителен дял във Witkowits ironworks, който е доставчик на желязо и стомана за австрийския военноморски флот, а по-късно и на куршуми за австрийската армия. [113]
Не е изненадващо, че лорд Ротшилд “яростно поддържа” [114] увеличаването на разходите по защитата преди войната или че, както Фъргюсън разкрива: „той запазва своя ентусиазъм по отношение на военноморското строителство, дори когато бе очевидно, че разходите вероятно ще доведат до по-високи данъци“. [115]
Веднъж след като успешно подпалиха войната, търговците на оръжие и техните сътрудници искаха да са сигурни, че тя ще продължи дълго.
Лойд Джордж им дава подписан празен чек и обещава, че британските данъкоплатци ще покрият разходите за разширяването на производствените линии или за конструирането на нови фабрики, независимо от това колко дълго ще продължи войната.
Дохърти и Макгрегър отбелязват: „Той пое ангажимент за това, правителството да компенсира както тях, така и техните подизпълнители за всякакви последващи загуби. Протоколите на военното министерство, които имат за цел да защитават обществения портфейл, са били накъсани на малки парченца“. [116]
Всеки изстрелян снаряд на фронтовата линия представляваше още един трансфер на пари от публичния портфейл към оръжейната индустрия.
Така че, пушките трябваше да продължават да гърмят, а младите мъже да умират в интерес на постоянните приходи за търговията с боеприпаси.
Прословутата битка при Сома от 1916 година „видя“ почти две милиона снаряда, изстреляни в рамките на шест дни по лагера на германците преди атаката на пехотата.
Тя беше провал. Но, коментират Дохърти и Макгрегър: „тя би могла да ви се привиди като поразителна победа, ако я гледате с очите на разточителното използване на боеприпаси, а не като ужасна касапницата и безсмислено жертване на осакатените армии”. [117]
„Войната е рекет”, пише генерал-майор Смедли Батлър от Корпуса на морската пехота на Съединените щати.
„ Тя винаги е била рекет. И то може би най-древният, най-лесният път към голямата печалба и със сигурност най-порочният. И единствената международна дейност по своя обхват. Само при нея печалбите са разчетени в долари, а загубите в човешки животи.
„Рекет е най-доброто описание, според мен, като нещо, което далеч не е това, което изглежда на повечето хора. Само малка „вътрешна“ група знае за какво точно става дума. Войната се случва, за да донесе полза на неколцина, за сметка на повечето други хора. Без да има война, много малко са тези, които могат да направят огромни богатства”. [118]
Експертите-рекетьори, независимо дали техният предмет е войната или фалшификата пандемия, правят всичко възможно, за да спечелят по най-различни начини от измамата.
Не само фирмите, които се занимават с боеприпасите направиха пачки от войната. Всички бизнеси, които подсигуряват конфликта и не на последно място нефтената индустрия, натрупаха огромни печалби в периода 1914-1918 г.
Но рекетът се простираше далеч отвъд това. Огромни приходи са реализирани и от самото финансиране на смъртта.
Куигли е откровен в своето описание на ролята, която изиграват международните банкери: „Избухването на войната през 1914 г. показа най-черната страна на тези финансови капиталисти, тяхното тесногърдие, невежество и егоизъм, докато, както обикновено, пред обществеността същите се преструваха, че мислят единствено за „общото благо“. [119]
„Нагласите на банкерите бяха най-явни в Англия, където всеки един ход беше продиктуван от усилията да защитят своята собствена позиция и да спечелят от нея“. [120]
Той обяснява, че господството на тези инвестиционни банкери е било постигнато на основата на контрола им над потоците от кредити и над инвестиционните фондове чрез банковите заеми, направените отстъпки и редисконтирането на търговските дългове; те са могли да упражняват контрол над правителствата чрез контроля върху текущите правителствени заеми и игрите на международните борси. [121]
Златният стандарт беше в общи линии суспендиран при избухването на войната, а това следователно премахна автоматично ограничението за печатането на банкноти.
Това означаваше, че банките можеха да заемат неограничени суми пари на правителствата, с които да си плащат за войната, без да имат нужда парите им да са обезпечени със злато.
„Правенето на пари под формата на кредити от банките имаше едно-единствено ограничение – количеството нужни пари от кредитополучатели”, пише Куигли. [122]
Разбира се, тези заеми трябваше да се връщат в последствие, при това, заедно с лихвите…
Върховният победител от финансирането на най-различните аспекти на Голямата война несъмнено е J. P. Morgan, базиран в Ню Йорк, но в тесни връзки с Лондонското Сити..
През януари 1915 г. британската хазна назначава Джон Пиърпойнт Морган като своя единствен купувач в Съединените щати, като по този начин му връчва контрола над разходите на стотиците милиони британски лири на данъкоплатците. [123]
Неговите агенти контролират поръчките за стомана и оръжие, за памук, пшеница и месо, за транспорта на тези стоки през Америка и за морските флоти, които кръстосват океаните.
След като Америка влезе във войнаta, заемите, дадени от J.P. Morgan на съюзниците, бяха гарантирани от правителството на САЩ, като по този начин бе невъзможно въпросната банка да претърпи загуба на пари. [124]
След войната, J. P. Morgan взе значително участие в програмите по репарациите и оказа, според Куигли, „основното влияние” [125] както върху плана на Доус от 1924 г., така и върху този на Йънг от 1929 г.
Докато J.P. Morgan би могла да изглежда като доста различно образувание от това на участниците в британския войнолюбив картел, Дохърти и Макгрегър настояват, че това изобщо не е така.
При разследването на начина, по който фирмата на първоначалните собственици е била спасена от разруха през 1857 г. чрез масивен заем, отпуснат от Bank of England, където Ротшилдови упражняват „голямо влияние”, те заключават, че американската банка се е превърнала в подставена компания на Ротшилдови . [126]
„Тя бе перфектната подставена фирма. J.P. Morgan, която бе представена като един истински протестантски пазач на капитализма, фамилното дърво на който би могло да бъде проследено до времената преди Революцията, действаше в интерес на Лондонското разклонение на Ротшилдови и служеше за протектиране на техните американски печалби от отровата на антисемитизма”. [127]
Самите те, спечелилите от тази война, отново са същите финансови капиталистически кръгове, които с плам се включват в последвалите възстановителни инициативи.
„Фондацията Карнеги за международен мир“ изчислява, че са били унищожени повече от $400 000 000 000 частни имоти [128] и поради това са били нужни още масивни заеми, за да „построят отново всичко и то – по-добре“.
Годините на дивашки направените обществени разходи, освободени от обичайните ограничения, бяха добре дошли за тези, които даваха кредитите, но не и за населението като цяло.
Куигли пише: „Тъй като средната класа на европейското общество, със своите банкови спестявания, чекови депозити, ипотеки, застраховки и притежавани облигации, бяха на практика кредитиращата класа, те се оказаха засегнати и дори съсипани от инфлацията по времето на войната.“
„В Германия, Полша, Унгария и Русия, където инфлацията стигна толкова далеч, че паричните единици бяха напълно обезценени до 1924 г., средната класа бе до голяма степен унищожена, а членовете на семействата бяха докарани до отчаяние”. [129]
След инфлацията идват времената на упадъка и депресията, Голямата депресията, както тя може би случайно е назована, като милиони хора се оказват обречени на безработица, бедност и гладуване.
Една огромна кражба, извършена от корумпираните правителства и огромен трансфер на богатствата от обикновените хора във вече преливащите джобове на малцината, но безмилостни свръхбогаши от управляващата класа. Ако всичко това не ви звучи като познатата ни картинка от 2020 г., то тогава вие изобщо не сте обърнали внимание на това, което се случи!
Докато краткосрочната печалба, бе реализирана с осъществяването на войната, а средносрочната печалба бе постигната чрез връщането на различните заеми, то, разбира се, имаше планирана и дългосрочна такава.
Тя бе свързана с авансирането на задвижваната от гигантската война стъпка към курс на координирана централизация на мощността и на доминиращата клика– процес, който имаше за цел да си подсигури още по-могъщ тласък след Втората световна война и който отиде още по-далеч в тази насока посредством Голямото нулиране.
Истинската природа на Британската империя, по-късно ребрандирана на The Commonwealth, не е достатъчно ясна на хората.
Великобритания беше, както пише Куигли, „център на световните финанси, както и център на световната търговия” [130], а през 1914 г. „британските инвестиции в чужбина вече възлизаха на около 20 милиарда долара.“ [131]
С попадането на все по-голяма и по-голяма част от световните ресурси под контрола на все по-малки и по-малки грущички от хора, [132] Империята послужи като движешата сила, чрез която финансовите капиталисти можаха да централизират своя глобален икономически контрол.
Това бе и първата фаза на онова, което днес наричаме глобализация.
Този дневен ред бе успешно задвижен напред по най-различни начини по времето на Първата световна война.
Вътре в британското правителството, войнолюбивите заговорници провеждат през 1916 г. онова, което Дохърти и Макгрегър описват като „нищо по-малко от преврат, чийто план бе правителството да бъде превзето от хора, които търсят начини да наложат своите собствени правила, а не да дадат мандат на онези, които са избрани от широката общественост“. [133]
Неизбраният Милнър е директно поставен във вътрешното светилище на военното планиране на Великобритания, а Лойд Джордж “революционира правителствения контрол върху производството чрез довеждането на бизнесмените в политически офис“. [134]
Така че публично-частните партньорства не започаха с Бенито Мусолини, Адолф Хитлер , Маргарет Тачър или Тони Блеър, камо ли с Клаус Шваб!
(Вижте и Четвъртият Райх – Част трета, б.ред.)
В САЩ президентът Удроу Уилсън създава администрацията по храните на САЩ, като човекът, избран да я ръководи, не е някой друг, а именно Хувър, спасителят на „умиращите от глад“ белгийци, по-късно уличен в злоупотреба с инкриминиращи документи.
Като цитират неговия биограф Лорънс Е. Гелфанд, Дохърти и Макгрегър описват начина, по който Хувър става „диктатор по храните” [135] и казват, че той по същество става „главен изпълнителен директор на първата световна многонационална хранителна корпорация“. [136]
Следвоенният период е сцената на своеобразно осъществяване на сливането на американските и британските икономически интереси, като те добавят към това, че: „Тези огромни промени представляваха дългосрочен план на финансови пренастройки в услуга на Уол Стрийт“. [137]
Това бе, по същество, стъпка към една по-голяма цел, която е, както ни припомня Куигли, „нищо по-малко от това да се създаде световна система на финансов контрол, намираща се изцяло в частни ръце, способна да упражнява контрол както върху политическата система на всяка държава, така и върху световната икономика като цяло”. [138]
Банката на Федералния резерв е създадена през 1913 г. с мисията да подсигурява средства във времената на война, като следващата част на този план включва и създаването на частната Банка за международни разплащания в Базел, Швейцария. [139]
Притежавана от главните централни банки от цял свят, които сами по себе си са частни корпорации, но и като притежава сметки за всяка от тях, Банката за международни разплащания служи като „банката на централните банкери“ и позволява международните плащания да бъдат направени почти само чрез преместването на кредити в счетоводните книги на банката от сметката на една държава към друга. [140]
По същото време бяха създадени нови институции, които да управляват и да координират този англо-американски финансов империализъм.
Институтът по международни отношения (ИМО), известен също като Чатъм Хауз, бе формално установен през 1920 г. и получи кралска грамота през 1926 г. Той бе подпомогнат чрез подарък от £2000 от Томас Ламонт от J.P. Morgan.
Той се преструва на независим мозъчен тръст, което далеч не е така, и Куигли предсказва зловещите последици от неговата истинска функция.
„Групата на Милнер контролира института. Веднъж, след като е била учредена, картината около нея се промени. Влиянието на Чатъм Хауз показва истинското си лице, и то не се проявява като влиянието на едно автономно тяло, а като просто един от много инструменти в арсенала на другата сила.“
„Когато влиянието, което оказваше Институтът, се комбинира с другото, контролирано от Групата на Милнер влияние на други ниви – в образованието, в администрацията, във вестниците и в периодичните издания – тогава започна да се очертава една наистина ужасяваща картина …“
„Картината е ужасяваща, защото при наличието на една такава могъща власт, независимо към каква цел може тя да бъде насочена, би било трудно да се гарантира сигурността на всяко друго нещо, на каквото и да било ниво…“
„Нито една държава, която цени своята безопасност, не би трябвало да позволява да се случи онова, което Групата на Милнър направи във Великобритания, – т.е., да бъде позволено на толкова малко хора да владеят такива мощности в администрацията и политиката, да им бъде даден почти пълен контрол над публикацията на документите, които се отнасят до техните дейности, да бъдат способни да упражняват такова влияние над източниците на информация, които да формират общественото мнение и да бъдат оставени да монополизират напълно онова, което се пише и преподава като история на техния собствен период“. [141]
От другата страна на Атлантическия океан бе създадена дъщерна организация, наречена Съвет за международни отношения (СМО), която бе финансирана с парите на J.P. Moran. [142]
Куигли коментира, че Банка Морган никога не е полагала някакви истински усилия, за да прикрие своята позиция по отношение на СМО, а публикуваните списъци на служителите и директорите на Съвета „винаги са гъмжали от партньори, сътрудници и служители на J.P. Morgan и Компания“. [143]
Тези задвижвана от финансовите интереси система, която има за цел централизирането на икономическата и политическата мощност на целия свят, посредством мрежа от частни институции, говори за пълното презрение на малцинството към всякакъв вид действителна демокрация.
Но демокрацията предполага спазването на правилата на хората, на мнозинството, – ако едно малцинство е решено да процъфтява чрез създаването на заблуди, контрол и експлоатация на мнозинството, това би трябвало да бъде последното нещо, което бихте подкрепили!
Когато вие, въпреки това, сметнете за целесъобразно да се преструвате, че поддържате демокрацията и решите да приложите контрола на малцинството върху мнозинството, тогава вие се изправяте пред централната и постоянно лицемерна система на нашето глобално общество.
Друг елемент в консолидацията, чиято цел бе международния контрол на финансистите, се изразяваше в това да бъдат угасени всички искрици на бунт срещу тяхната животоунищожаваща индустриална робовладелска система.
Бунт бе назрял в годините и преди Голямата война, особено в немскоезичната част централна Европа, за което писах преди няколко години в The Stifled Soul of Humankind.
Свободомислещите млади хора, които се събираха най-вече в Аскона, Швейцария, отхвърляха студения механизъм на модерността и мечтаеха за алтернативен свят, основан на свободното общуване и хармонията с природата. [144]
Това беше, както казах през 2021 г., една мощна контракултура, бунт срещу изчезващите живот и щастие, които бяха безмилостно пометени от индустриалната империя на алчността и волята за печалба под фалшивите знамена на „напредъка“. [145]
Но тази разцъфнала надежда беше смачкана и заровена в умишленото и предварително планирано клане на Голямата война.
Нещо повече, не просто надеждите за бъдещето, но и връзките с миналото бяха взривени на парчета от снарядите и картечниците по полетата на Франция.
Войната се прояви като внезапното ускорение на „модернизацията“, на процеса, чрез който човешките същества бяха откъснати от всичко, което им бе свойствено и се превърнаха в безпомощнини и изолирани жертви на експлоатацията на хищническата система.
Във войните, казва Куигли, „промените, които в мирно време могат да бъдат извършени за десетилетия, настъпват в рамките само на няколко години“. [146]
Много от старите народни обичаи, които бяха надживели нахлуването на индустриализма, бяха прекъснати от войната и никога не се възобновиха. Общностите бяха разбити, традициите изоставени.
Светът стана различен след 1918 г.: новото нормално на 20-ти век бяха електрификацията, телефоните, радиото, кината и градския живот.
Един местен историк, тук във Франция, ми каза, че загубата на толкова много млади мъже във Великата война на практика унищожи провинциалната култура, тъй като по-старите мъже и жени често бяха неспособни да запазят малките си стопанства и така се оказаха принудени да полагат труд срещу заплащане в Лион или Париж.
Стъпка по пътя на робството в „умните градове“?
Това ремоделиране на човешкия живот, което да пасне на материалните потребности на индустриалната система щеше да бъде опитано отново в Италия на Мусолини, Германия на Хитлер, Русия на Сталин и Китай на Мао.
В първата година на „Големият скок напред“ на Мао през 1958 г.” (смешно е как новото наименование днес звучи толкова подобно!), 90 милиона жени от селата “бяха облекчени от техните домашни задължения и започнаха да работят за държавата”, пише Куигли. [147]
Подобно нещо се случи по време на и след Голямата война във Великобритания, благодарение в частност на финансираната от държавата агитация, проведена от майката и дъщерята Панкруст.
Това бяха добри новини за хората с парите. Безмилостният работодател ще плаща на своите работници най-ниската заплата, за която те са готови да положат труд. Ако жените не са тези, които подсигуряват основната финансова издръжка на семействата, той би могъл да им плаща далеч по-малко и по този начин да се сдобие с евтин източник на сръчна работна ръка.
В същото време тези жени вече се оказват лишени от възможността да изпълняват своите предишни домашни задължения без заплащане и по този начин цялото семейство става още по-зависимо от продуктите на търговията, индустрията и заплатите, с които да се издържат.
Комуналната кохезия, местните обичаи и традиционният начин на живот винаги са стояли на пътя и са пречели на начина, по който се развиват империите, с присъщите им централизиран контрол и воля за печалба.
Империалистите или глобалистите, ако предпочитате това название, следователно винаги имат за цел да изтръгнат хората от техните корени и да ги хвърлят в челюстите на своята хранеща се с човешка плът система.
Нашият живот и нашите желания изобщо не ги интересуват.
Дохърти и Макгрегър пишат: „До 1912 г. тайният елит беше прекарал повече от десетилетие в преследването на своята крайна цел, – да създаде нов световен ред след като унищожи стария“. [148]
По същия начин Клаус Шваб и неговите съучастници, представители на глобалната финансова диктатура, под която ние очевидно живеем днес, приветстваха Ковид като криза, с която да унищожат нормалността преди 2020 г и видяха във „вируса“ страхотен катализатор на всичко, което са искали да направят с нас от години.
Дали наистина са очаквали ние да повярваме, че това е просто ЕДНО ГОЛЯМО СЪВПАДЕНИЕ?
V. Бъдещето: памет и ярост
В курса на проучването и подготовката за тази статия на мен ми стана ясно, че Голямата война от 1914-1918 г. и Голямото нулиране от 2020 г. са взаимосвързани.
Взети заедно, те се оказват част от серията събития, предназначени да подсигурят пакет от резултати, които да са от полза за плановете на организаторите, както очертах това тук.
Манията за тайнственост, която демонстрират властимащите, начинът, по който те крият своите машинации и клеветят онези, които заплашват да ги разкрият, потвърждава очевидното: това, че тези нулирания, тези войни, тези „страхотни скокове напред“, са всъщност престъпления.
Криминалната дейност не винаги предизвиква социално неодобрение. Понякога ние дори бихме могли да изпитваме подличко възхищение от някои нахални негодници, които се измъкват след дързък обир или измама.
Но тези престъпления са нещо много повече от това. Тук не става дума за хора, които обират банка, а за банки, които ограбват хората.
Нещо повече, тези криминални елементи не просто са готови да убиват, за да грабнат своята плячка, но те очевидно дори изпитват наслада от самото кръвопролитие. Масивната загуба на човешки животи – животите на другите хора, животите на „малките“ хора – изглежда са „запазена марка“ на техните велики исторически „шоу-програми“.
Тези са психопати, взаимно обвързани масови убийци, които изпитват садистично удоволствие от купчините трупове, които оставят след себе си.
Тяхната визия за бъдещето е тази на жестоката управляваща клика, описана от Джордж Оруел в неговият роман 1984: „отпечатъкът от ботуша върху човешкото лице – завинаги“. [149]
Всяко „страхотно“ събитие в техния адски исторически сериал е слагането на още една щампа от обувката на властта и алчността върху нашето колективно „лице“.
И така, как бихме могли да ги спрем? Как бихме могли да успокоим младия Уили Макбрайд, че това няма да продължи да се случва „отново, и отново, и отново, и отново…”?
Кръговете зад Голямата война и Голямото нулиране имат толкова отвратителни и зли намерения, че те на практика могат да бъдат окачествени като Злото. Против тази тъмна сила, ние следователно трябва да застанем до светлината, както вече съм писал преди.
Ние също трябва да укрепваме и излъчваме всичко, което обичаме в живота, който те искат да ни откраднат: нашата принадлежност към природата, нашите приятелства, локални традиции, романтични моменти, нашите мечти, човешкия смисъл от радостта да бъдеш себе си и да живееш в собственото си тяло, в нашите собствени общества.
Но аз не съм сигурен, че тази положителна енергия, независимо, че тя е много необходима, ще бъде сама по себе си достатъчна.
Управляващата клика усъвършенства своята мощна хватка в продължение на много години. Светът, който те внимателно са си приготвили, светът, където всяка истинска стойност е подменена от царството на кървавите пари, на практика разполага с всички физически средства, за да подсигури дълголетието на тяхното господство.
За да преминем през отбранителните бариери на системата, ние трябва да се въоръжим с мощния таран на някаква толкова непреодолима сила, че те да не могат да ни спрат.
И от къде можем да се въоръжим с такава мощ?
В началото на това есе описах начина, по който винаги се чувствам и за скръбта, която изпитвам, когато си помисля за жертвите на Голямата война. Разказах също как чувствам паметта, натрупана от техните страдания като част от нашето вродено безсъзнателно.
Мисля, че днес е времето да използваме тази памет, да изпитаме дълбоката болка от недрата на нашата колективна психика и да я превърнем в импулса, който ни е нужен, за да свалим тази омразна система.
Можете дори да го мислите, ако повече ви харесва, като извикаване на жертвите от войната да се надигнат от гробовете си и да започнат да маршируват по позлатените цитадели на силите, които ги унищожиха.
Милиони и милиони фантоми, към които да се присъединят други милиони жертви на същата система на насилие и експлоатация, от всички краища на тази огромна гнила империя, които тихо да се насочат към убежищата на своите убийци.
Тяхната физическа форма ще сме аз и ти, телесното въплъщение на човечеството днес, но тяхната духовна енергия ще ни зареди с гнева на вековете.
Въоръжени със знанието за всичко, което са ни причинили и нашата решителност да не позволяваме това никога да се случи отново, ние и онези, които живяха преди нас, заедно, ще разрушим затворническите лагери и канторите на потисниците, за да прочистим пътеките си към свободното и щастливо човешко бъдеще.