Цитати и извадки от статии на различни икономисти за унищожаването на Гърция от финансови акули и спекуланти, които контролират Европейската централна банка и Международния валутен фонд
Геноцидът над гръцката нация
автор Пол Крейг Робъртс
21 август, 2018 година
Политическото и медийно прикриване на геноцида над гръцката нация започна вчера (20 август) с изявления на Европейския съюз и други политически сили, които обявиха, че гръцката криза е приключила. Това, което те имат предвид, е, че Гърция е свършена, мъртва и с нея са приключили. Експлоатирана е до краен предел, а трупът е хвърлен на кучетата.
350 000 гърци, предимно млади хора и професионалисти, са избягали от мъртвата Гърция. Раждаемостта е много по-ниска от необходимата за поддържане на останалото население. Строгите икономии, наложени на гръцкия народ от ЕС, МВФ и гръцкото правителство, доведоха до свиване на гръцката икономика с 25 %. Спадът е еквивалентен на Голямата депресия в Америка, но в Гърция последиците са по-тежки. Президентът Франклин Д. Рузвелт смекчи последиците от масовата безработица със Закона за социалното осигуряване и други елементи на мрежата за социална сигурност, като например застраховане на депозитите и програми за общественополезен труд, докато гръцкото правителство, следвайки заповедите на МВФ и ЕС, влоши последиците от масовата безработица, като премахна социалната сигурност.
По традиция, когато суверенна държава, независимо дали поради корупция, лошо управление, лош късмет или неочаквани събития, се оказва неспособна да изплати дълговете си, кредиторите на страната отписват дълговете до нивото, което задлъжнялата държава може да обслужва.
В случая с Гърция играта се промени. Европейската централна банка, ръководена от Жан-Клод Трише, и Международният валутен фонд постановиха, че Гърция трябва да плати пълния размер на лихвите и главницата по държавните си облигации, държани от германски, холандски, френски и италиански частни банки.
Как трябваше да се постигне това?
По два начина, като и двата значително задълбочиха кризата, оставяйки Гърция днес в много по-лошо положение, отколкото в началото на кризата преди почти десет години.
В началото на „кризата“, която лесно можеше да бъде преодоляна чрез отписване на част от дълга, гръцкият дълг беше 129 % от гръцкия брутен вътрешен продукт. Днес гръцкият дълг е 180 % от БВП.
Защо?
На Гърция бяха отпуснати повече пари, за да плати лихвите на кредиторите, така че те да не загубят нито цент. Допълнителното кредитиране, наричано от пресцентъра на финансовите медии „спасяване“, не беше спасяване на Гърция, а на кредиторите на Гърция.
Режимът на Обама насърчи това „спасяване“, защото американските банки, очаквайки, че Гърция ще плаща дълга си, бяха продали суапове за кредитно неизпълнение по гръцкия дълг. Без още заеми за Гърция като „помощ“ американските банки щяха да загубят залога си и да платят застраховка срещу неизпълнение на гръцките облигации.
Освен това от Гърция се изискваше да продаде публичните си активи на чужденци и да унищожи гръцката социална държава, като намали пенсиите например до нива, по-ниски от тези за издръжката на живот, и да намали медицинските грижи до такава степен, че хората умират, преди да могат да получат лечение.
Ако не ме лъже паметта, Китай купи гръцките морски пристанища. Германия купи летището. Различни германски и европейски организации купиха гръцките общински водни дружества. Спекулантите с недвижими имоти купиха защитени гръцки острови за строителство на недвижими имоти.
Това ограбване на гръцката публична собственост не е било насочено към намаляване на гръцкия дълг. То отиде, заедно с новите заеми, за изплащане на лихвите.
Дългът, по-голям от всякога, все още стои. Икономиката е по-свита от всякога, както и гръцкото население, което носи дълга.
Заявлението, че гръцката криза е приключила, е просто констатация, че вече няма какво да се извлича от гръцкия народ за лихвите на чуждестранните банки. Гърция потъва бързо. Всички доходи, свързани с морските пристанища, летището, общинските комунални услуги и останалата публична собственост, която беше насилствено приватизирана, сега принадлежат на чужденци, които изнасят парите от страната, като по този начин допълнително сриват гръцката икономика.
На гърците не само им беше откраднато икономическото бъдеще. Те загубиха и своя суверенитет. Гърция не е суверенна държава. Тя се управлява от ЕС и МВФ. В книгата ми от 2013 г. „Провалът на капитализма на принципа на свободния пазар“, в част III „Краят на суверенитета“, ясно описах как се случва тази загуба на суверенитет.
Гръцкият народ беше предаден от правителството на Ципрас. Гърците имаха възможност да се разбунтуват и да използват насилие, за да свалят правителството, което ги продаде на международните банкери. Вместо това гърците приеха собственото си унищожение и не направиха нищо. По същество гръцкото население извърши масово самоубийство.
Световната финансова криза от 2008 г. не е приключила. Тя е заметена под килима с масовото създаване на пари от централните банки на САЩ, ЕС, Обединеното кралство и Япония. Печатането на пари далеч изпревари ръста на реалното производство и повиши стойността на финансовите активи отвъд това, което може да бъде подкрепено от „реалната икономика“.
Как ще се развие тази криза, предстои да разберем. Тя може да доведе до унищожаването на западната цивилизация. Дали вълците ще се нападнат един друг? След Гърция ще последват ли Италия, Испания, Португалия, Франция, Белгия, Австралия, Канада, докато не остане нито един?
Целият западен свят живее в лъжи, подклаждани от мощни икономически групи, за да обслужват техните интереси. Няма независими медии, освен онлайн, а тези независими елементи са демонизирани и цензурирани. Народите, които живеят в свят на контролирана информация, нямат представа какво се случва с тях. Следователно те не могат да действат в свой интерес.“
Западът е принуден да ограбва себе си
автор Пол Крейг Робъртс
30 януари, 2016 година
Страните от Третия свят са били и са ограбвани, като са включвани в „планове за развитие“ с цел електрификация или друга подобна цел. На лековерните и доверчиви правителства се казва, че могат да направят страните си богати, като вземат чуждестранни заеми за изпълнение на представен от Запада план за развитие, в резултат на което данъчните приходи от икономическото развитие на страната ще бъдат достатъчни, за да обслужват чуждестранния кредит.
Това се случва рядко, ако изобщо се случва. Това, което реално става, е, че планът води до задлъжняване на страната до и над границата на приходите ѝ в чуждестранна валута. Когато страната не е в състояние да обслужва заема за развитие, кредиторите изпращат МВФ да каже на задлъжнялото правителство, че МВФ ще защити кредитния рейтинг на правителството, като му отпусне пари, за да плати на банковите си кредитори. Условията обаче са правителството да предприеме необходимите мерки за икономии и приватизация, за да може да се разплати с МВФ. Тези мерки се изразяват в съкращаване на обществените услуги и държавния сектор, намаляване на държавните пенсии и продажба на националните ресурси на чужденци. Парите, спестени от намалените социални придобивки и събрани от продажбата на активите на страната на чужденци, служат за погасяване на задълженията към МВФ.
Този е начинът, по който Западът в миналото е ограбвал страните от Третия свят. Ако президентът на дадена страна не желае да сключи такава сделка, просто му се плащат подкупи, както на гръцките правителства, за да се съгласят с ограбването на страната, която президентът претендира да представлява.
Когато този метод на грабеж се изчерпа, Западът изкупи земеделски земи и наложи на страните от Третия свят политика на отказ от продоволствена независимост в полза на производство на една или две култури за износ. Тази политика прави населението на Третия свят зависимо от вноса на храни от Запада, защото губи собствената си способност да се изхранва. Обикновено приходите от износ се източват от корумпирани правителства или от чуждестранни купувачи, които плащат малко, докато чужденците, продаващи храна на местните, взимат много. По този начин самодостатъчността се преврърна в задлъжнялост.
След като целият Трети свят вече е експлоатиран до краен предел, Западът се насочи към ограбване на собствения си свят. Ирландия е разграбена, а плячкосването на Гърция и Португалия е толкова тежко, че принуждава голям брой млади жени да проституират. Но това не притеснява западната съвест.“
„Новото правило е, че пенсиите, заетостта и социалните услуги на хората в една страна, дори в такава, чиито висши служители са приемали подкупи, за да задлъжнеят към чужденците, трябва да бъдат намалени, а ценните национални ресурси, като общинските водоснабдителни системи, пристанищата, националната лотария и защитените национални земи, като защитените гръцки острови, трябва да бъдат продадени на чужденци, които имат свободата да повишават цените на водата, да лишават гръцкото правителство от приходите от националната лотария и да продават защитеното национално наследство на Гърция на предприемачи в областта на недвижимите имоти.
Това, което се случи с Гърция и Португалия, е в ход в Испания и Италия. Народите са безсилни, защото техните правителства не ги представляват. Техните правителства не само получават подкупи, но и на членовете им се промиват мозъците, че страните им трябва да са в Европейския съюз. В противен случай те ще изостанат от историята. На самите потиснати и страдащи народи се промиват мозъците по същия начин. Например в Гърция правителството, избрано да предотврати разграбването на Гърция, беше безсилно, защото мозъкът на гръцкия народ е толкова добре измит, че независимо от цената на оставането си, той счита, че трябва да бъде в ЕС.
Комбинацията от пропаганда, финансова мощ, глупост и подкупи означава, че за европейските народи няма надежда.
Същото важи и за Съединените щати, Канада, Австралия и Обединеното кралство. В САЩ десетки милиони американски граждани спокойно приеха липсата на какъвто и да е доход от лихви върху спестяванията си в продължение на седем години. Вместо да повдигат въпроси и да протестират, американците приеха без да се замислят пропагандата, че съществуването им зависи от успеха на шепа изкуствено създадени мегабанки, които са „твърде големи, за да фалират“. Милиони американци са убедени, че за тях е по-добре да се лишат от спестяванията, отколкото корумпирана банка да фалира.
За да се поддържа объркването на западните народи по отношение на реалната заплаха, пред която са изправени, на хората се внушава, че зад всяко дърво, зад всеки паспорт, под всяко легло има терористи и че всички ще бъдат убити, ако се постави под съмнение всеобхватната власт на правителството. Досега това работеше перфектно, като един фалшив флаг след друг подсилваше фалшивите терористични атаки, които служат за предотвратяване на всякакво осъзнаване, че това е измама за натрупване на всички доходи и богатства в малко на брой ръце.“ [ако не са терористи, ще е ковид, климата и извънземните – бел.ред.]“
Икономическата политика служи на богатите, а не на икономиката
Опитите за поддържане на прекомерно високо равнище на дълга чрез създаване на още дълг или чрез използване на парично количествено облекчаване за повторно раздуване на цените на недвижимите имоти, акциите и облигациите защитават цените на активите на класата на единия процент кредитори, а не разполагаемите доходи на останалите 99-те процента. Ето защо от гледна точка на икономиката, вместо да се питаме как банките да бъдат спасени „следващия път“, въпросът, който политиците трябва да зададат, е как най-добре да ги оставим да фалират – заедно с техните акционери, притежатели на облигации и незастраховани вложители, чието високомерие си въобразява, че техните заеми (дългове на други хора) могат да продължат да нарастват, без да обеднява обществото, като по този начин не може да се разплати на кредиторите – освен чрез правителството, като кредиторите придобият контрол върху него.
Този основен принцип трябва да бъде отправна точка на всеки макроанализ: Обемът на лихвоносния дълг има тенденция да нараства по-бързо от способността на икономиката да го изплаща. Тази тенденция е присъща на „магията на сложната лихва“. Експоненциалното нарастване на дълга се разширява по своя чисто математическа инерция, независимо от способността на икономиката да плаща – и по-бързо, отколкото расте нефинансовата [реалната] икономика.“
„Нито законодателите, нито учените, нито широката общественост признават последващия втори принцип, който следва от първия: Свръхзадлъжнялата икономика не може да бъде спасена, освен ако банките не фалират. Това означава отписване на финансовите вземания на кредиторите до ниво, което длъжниците могат да обслужват. В противен случай икономиката ще претърпи дългова дефлация и строги икономии като Гърция.“
„Това, което е необходимо сега, е да се разбере, че днешната финансово неработеща икономика не може да бъде спасена без банкова катастрофа, която да върне назад огромните печалби, постигнати от сектора на FIRE [финанси, застраховане и недвижими имоти] за сметка на „реалната“ икономика. Банките престанаха да бъдат „двигател на растежа“. Те не отпускат заеми за създаване на нови средства за производство. Те отпускат заеми на хора, които се лишават от активи, а не на такива, които ги създават. Не е трудно да се покаже това статистически.
Залогът е дали икономиките на САЩ и Западна Европа в крайна сметка ще заприличат на тези на Гърция, Латвия и Аржентина – или на имперския Рим. Неолибералите аплодират финансовия капитализъм като „край на историята“. Краят на историята ще бъде различен от това, което те си мислят, тъй като дефлацията на дълга връща бедността от Тъмните векове.
Уолстрийт и гръцката финансова криза
Уилям Блек: Спасяват се същите хора, които се спасяват от началото на гръцката криза, а именно чуждестранните банки. Така че тези пари просто се движат в един сложен кръг от Тройката, която е Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ, през гръцкото правителство, през гръцките банки и след това плащат на чуждестранните кредитори. И им плащат достатъчно, за да не се налага да признават загуби за счетоводни цели.
Както Майкъл ще обясни, напоследък големите инвеститори са предимно американски хедж фондове, за разлика от френските банки.
Майкъл Хъдсън: Днешният проблем с дълговете наистина произтича от 2010 и 2011 г., когато Гърция очевидно не можеше да плаща. Когато Гърция се присъедини към еврозоната, тя фалшифицира данните за дълга си. Ръководителят на нейната централна банка работеше с Голдман Сакс, за да направи сложни деривати, с които да скрие дълга, и това беше Лукас Пападемос.
През 2010 г., веднага след като партията ПАСОК дойде на власт в Гърция, те разкриха факта, че цифрите им са били фалшифицирани през цялото време и че дългът е толкова голям, че Гърция не може да го плати. Затова Международният валутен фонд, който не отпускаше заеми – почти нямаше клиенти в света, накара европейските си служители да изчисляват. И служителите единодушно заявиха, че Гърция не може да плати тези дългове. Това са измамнически дългове, които са далеч отвъд възможностите за плащане. Те трябва да бъдат отписани. И съветът на директорите на МВФ се съгласи.
Но Доминик Строс-Кан, който беше ръководител на МВФ, когато не ходеше на секс партита, искаше да се кандидатира за президент на Франция. И той разговаря със Саркози, а Саркози каза: „Чакай малко, френските банки са най-големите притежатели на гръцки дълг. Ако Гърция не плати и ги отпише, френските банки ще фалират. А германските банки са вторите по големина. Но след това на срещата на Г8 през 2011 г. президентът Обама отиде заедно с Тим Гайтнър и каза: нашите големи спонсори на кампанията са на Уолстрийт и те направиха огромни залози, че Гърция може да плати. Ако Гърция не плати, тогава всички тези комарджии и деривативни играчи ще загубят залозите си. Трябва да пожертвате Гърция и да я докарате до бедност, и да дадете на гръцкото правителство заем, за да плати на притежателите на облигации, така че нашите банки от Уолстрийт да не загубят пари.
Така че Европейската централна банка каза на МВФ, че ако искат да участват в играта, трябва да пренебрегнат това, което казва статистиката, и те го направиха. Европейската централна банка и МВФ изплатиха над 100 млрд. евро на притежателите на облигации. Така че Гърция, вместо да дължи на частните притежатели на облигации, дължеше на МВФ и Европейската централна банка.
Сега Европейската централна банка иска да ѝ се плати, но дълговете не могат да бъдат изплатени. Затова централната банка казва: „Добре, Гърция: Продайте ни островите си. Продайте ни пристанищата си. Продайте ни земите си. Продайте ни суровините си. Това е времето за разпродажба. И ако не можете да платите, искаме да ни дадете всичко от публично достояние. И също така трябва да наложите строги икономии. Имате само 20 процента от населението, което е емигрирало. Имате само 60 процента безработица сред младите хора. Трябва да увеличите безработицата до 80 процента, да удвоите емиграцията, за да можем да отпуснем заеми на вашето правителство, което ще се обърне веднага и ще ни плати.“
Не беше нужно да има никакви последствия за гръцкия народ при неплащането на МВФ или на Европейската централна банка, тъй като всички тези пари са създадени на хартия от нищото. Това е просто счетоводна загуба. Но европейците казаха нещо друго, че въпреки че парите не ни трябват, ние ще ви фалираме и ще предизвикаме банкова криза, ако не се съобразите с това, което искаме. Така че или икономии, или ще ви разбием и заграбим, избирайте.
Това, което Бил описва в първата половина, е всъщност финансите като война. Това, което те искат, е същото, което иска агресора във война. Те искат земята и искат данък от местните под формата на лихва. По принцип Еврозоната отиде в Гърция и каза: вижте, ние ще – както в случая с испанската партия „Подемос“ или други държави, които искат да не плащат дълговете си – ние ще ви използваме за пример за назидание и ще ви унищожим.
Уилям Блек: Това, което Тройката направи в огромни части от Европа, приблизително страни с половината от населението на Европа, е че ги принуди водещият им износ в наши дни да са завършилите колеж. Веднага щом получите дипломата си, напускате. И това не е само южната периферия, така нареченото Средиземноморие. Това са и балтийските държави.
Неотдавна в „Ню Йорк Таймс“ излезе една невероятно безсмислена статия за България, в която се казва, че българите не съчувстват на гърците. Но се оказва, че това е крайно дясно правителство, което приветства строгите икономии и произведе обичайните проблеми. И, разбира се, тяхното правителство щеше да се провали в рамките на 24 часа, както и испанското, ако някога признаеше, че социалните икономии са икономически неграмотна реформа. Еквивалент на това да пуснеш кръв на пациент, за да му стане по-добре.
Така че всички тези държави и Тройката са вкопчени в тази позиция и никога не могат да признаят истината.
Майкъл Хъдсън: Преди няколко години Кристин Лагард от МВФ предостави на Гърция списък на гръцките данъчни измамници, които имат 50 млрд. евро в Швейцария. Тези 50 млрд. евро бяха достатъчни за изплащането на всички дългове на Гърция. А технократският лидер, който финансовите интереси инсталираха, Лукас Пападимос, същият човек, който фалшифицира всички гръцки плащания и отчети за дълга през 2001 г., не направи нищо със списъка. Той отказа да предприеме действия срещу олигарсите.
Как Гърция се превърна в опитно зайче за безкешово и контролирано общество
21 юни, 2017 година, MintPressNews
„С всеки изминал ден се приближаваме към един прекрасен нов свят, в който всяка транзакция се проследява, всяка покупка се записва, навиците и предпочитанията на всеки се отбелязват и анализират. Това, което описвам, е „безкешовото общество“, в което пластмасовите и електронните пари са цар, а банкнотите и монетите са премахнати.
„Прогресът“ в крайна сметка се смята за нещо велико. В една скорошна дискусия, която наблюдавах на онлайн форум за съобщения относно джентрификацията в бившия ми квартал на местоживеене в Куинс, Ню Йорк, затварянето на поредния дългогодишен местен бизнес беше посрещнато от един потребител с виртуално свиване на рамене: „Кому са нужни магазини, когато има Amazon?“
Последният цитат, разбира се, е показателен за традиционните магазини, поне в познатите им форми. През декември 2016 г. Amazon откри в Сиатъл магазин без каси – до голяма степен без служители, но също така и без парични транзакции, тъй като покупките се зареждат автоматично от сметката в Amazon. „Прогресът“ се изразява в премахването на валутата и премахването на още повече работни места – всичко това в името на технологичния прогрес и „удобството“ да се спестят няколко минути чакане на касата.
Все още ли държите да сте старомодни и изостанали от времето, като предпочитате да посещавате магазини и да плащате в брой? Може би сте терорист! Плащате кафето си или посещението си в интернет кафене с пари в брой? Потенциален терорист според ФБР. Наистина, според Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати настояването за плащане в брой е „подозрително и странно“.“
„Международният валутен фонд (МВФ), който ден след ден се занимава със „спасяването“ на икономически страдащи страни като Гърция, също е съгласен с този смел нов светоглед. В работен документ, озаглавен „Макроикономика на премахването на парите в брой“, за който МВФ твърди, че не отразява непременно официалните му възгледи, фондът все пак предоставя план, с който правителствата по света могат да започнат да премахват парите в брой. Този процес би започнал с „първоначални и до голяма степен безспорни стъпки“ (като например постепенното премахване на банкнотите с голям номинал или въвеждането на горна граница за транзакциите в брой). След това този процес ще бъде продължен до голяма степен от частния сектор, който ще предоставя възможности за безкасови плащания за „удобство“ на хората, вместо да рискува възраженията на населението срещу воденото от политиката премахване на парите в брой. МВФ, който със сигурност има безупречен опит в защита на бедните и уязвимите в обществото, ни успокоява, като казва, че тези политики трябва да се прилагат по начини, които ще увеличат „икономическите и социалните ползи“.“
Гръцкият експеримент на МВФ за строги икономии
Тези предложения, с които, разбира се, МВФ не е задължително да се съгласява официално, вече започнаха да се прилагат в значителна степен в дълговата колония на МВФ, известна официално като Гърция, където МВФ прилага „социално справедливи“ политики на строги икономии от 2010 г. насам, които през този период доведоха до спад на БВП с над 25 %, безработица над 28 %, многократно намаляване на заплатите и пенсиите, които сега са на нивото на бедността, и „изтичане на мозъци“ на над 500 000 души – предимно млади и с висше образование – които емигрираха от Гърция.
Всъщност може да се каже, че Гърция е използвана като опитно зайче не само за грандиозен неолиберален експеримент за строги икономии, но и за безкешово общество. Примерите са много и те са намерили благодатна почва в една страна, чието население продължава да бъде шокирано от осемгодишната икономическа депресия. Нов закон, влязъл в сила на 1 януари, стимулира безкешовото разплащане, като определя минимален праг за изразходване на поне 10% от доходите чрез кредитна, дебитна или предплатена карта, за да се достигне малко по-висок праг на необлагане.
От 27 юли десетки категории предприятия в Гърция ще бъдат задължени да инсталират подходящи четци за карти „POS“ (point-of-sale) и да приемат плащания с карти. От предприятията се изисква също така да поставят съобщение, обикновено на входа или на мястото на продажба, в което се посочва дали се приемат или не плащания с карти. Друг нов законодателен акт, в сила от 1 юни, изисква заплатите да се изплащат чрез директни електронни преводи по банкови сметки. Освен това са забранени транзакциите в брой на стойност над 500 евро.
В Гърция, където в очите на държавата гражданите са виновни, дори и да е доказана тяхната невинност, е въведен капиталов контрол, който не позволява тегленето на пари в брой от банкомат на стойност над 840 евро на всеки две седмици. Този капиталов контрол, в различни форми, е в сила от две години, без да се вижда краят му, като задушава малките предприятия, които вече страдат.
В различни моменти от гражданите се изисква да събират всички касови бележки за своите разходи, за да докажат приходите и разходите си – в противен случай се предполага укриване на данъци, точно както притежаването на автомобил (дори да е закупен преди десетилетие или две) или апартамент (дори да е наследен) се счита за доказателство за богатство и „скрит доход“, който не е деклариран. „Героичният“ бивш министър на финансите Янис Варуфакис преди това предложи ограничаване на транзакциите в брой до 50 или 70 евро на гръцките острови, които са популярни туристически дестинации, като същевременно представи безсмислен план за наемане на туристи, които да работят като „данъчни доносници“, докладващи за предприятия, които „укриват данъци“, като не предоставят касови бележки дори за най-малките транзакции.
Всички тези мерки, разбира се, са за доброто на гърците и са в интерес на страната и нейната икономика, като се борят с предполагаемото ширещо се „укриване на данъци“ (като в същото време пускат на свобода най-големите данъчни измамници), борят се с „черния пазар“ (очевидно заради продажбата на пайове със сирене без издаване на касова бележка) и, разбира се, спират „тероризма“ още в зародиш.
Политиките за безкешово плащане не вещаят нищо добро за бъдещето
Докъде обаче води всичко това? Какво всъщност означава икономика без пари в брой и защо световните елити настояват толкова пламенно за нея? Помислете за следното: в безналичната икономика без монети и банкноти всяка транзакция се проследява. Навиците на купуване и харчене се следят и не е рядкост компаниите за кредитни карти да анулират кредита на дадено лице или да намалят кредитния му рейтинг въз основа на реални или предполагаеми рискове, вариращи от пазаруване в магазини с намаления до покупка на алкохолни напитки. Всъщност това се приема за обичайна практика. Други играчи също влизат в играта: в края на май Google обяви плановете си да проследява транзакциите с кредитни и дебитни карти.
Безкешовата икономика не означава само, че финансовите институции, големите корпорации или самата държава могат да следят всички транзакции, които се извършват. Тя също така означава, че цялото парично предлагане – самото то сега съществува само във „виртуална“ форма – ще принадлежи на банковата система. Нито един цент няма да съществува извън банковата система, тъй като физическата валута просто няма да бъде в обращение. Банковата система – а и другите – ще знае не само за всяка транзакция, но и ще притежава цялата парична маса на нашето общество и дори ще има възможност да получава процент от всяка извършена транзакция.
Онези, които смятат, че „революцията на безналичните пари“ ще доведе до завръщането на стария стил на размяна и други общностни икономически схеми, може би ще искат да преразгледат този подход. В Съединените щати например бартерните сделки се считат за облагаеми от данъчната служба. Тъй като все повече и повече икономически дейности от всякакъв вид се осъществяват онлайн, данъчните служби ще могат по-лесно да откриват такива дейности. Мислите ли да научите детето си да се отнася отговорно към финансите? Това също ще струва скъпо, тъй като дори щандовете за лимонада са обект на посегателство за „работа без разрешение“. Не е далеч да си представим, че особено усърдни държавни органи биха могли да се насочат и към такава дейност за „укриване на данъци“.
В Гърция, където олигарсите могат да прехвърлят парите си в офшорни данъчни убежища без последствия, а бившият министър на финансите Гикас Хардувелис беше оправдан за неподадена декларация за имуществото, където големите телевизионни и радиостанции работят безнаказано без валиден лиценз, а на пазара не могат да навлязат нови играчи, и където обикновените домакинства и малкият бизнес са облагани буквално до смърт, през август 2016 г. полицията арестува баща на три деца с безработна съпруга за продажба на понички без лиценз и го глоби с 5000 евро. При друг инцидент възрастен мъж, който продавал печени кестени в Солун, бил обграден от 15 полицаи и арестуван за работа без лиценз.
На фона на това откровено лицемерие правителствата и финансовите институции обичат електронните пари и по друга причина, освен заради самия контрол, който те им осигуряват. Проучванията, включително едно, проведено от Американската психологическа асоциация, показват, че плащането с пластмаса (или, в последствие, с други нефизически форми на плащане) насърчава по-голямо харчене, тъй като психологическото усещане за загуба при извършване на плащане е отделено от действителния акт на покупка или извършване на транзакция.
Но в крайна сметка слонът в стаята е дали на банковата система изобщо трябва да бъде поверено цялото парично предлагане. През изминалото десетилетие се случи финансовият колапс от 2008 г., разпадането на финансови институции като Lehman Brothers в САЩ и банковата криза на целия континент в Европа, което беше истинската цел зад „спасяването“ на страни като Гърция – тоест спасяването на европейски и американски банки, изложени на „токсични“ облигации от тези държави. Понастоящем банковата система на Италия се колебае на опасна почва, а гръцката банкова система, която вече беше рекапитализирана три пъти от началото на икономическата криза в страната, може да се нуждае от още една рекапитализация, финансирана от данъкоплатците. Дори практическото премахване на парите в брой в Исландия не предотврати банковия срив в страната през 2008 г.
Трябва ли да поверим цялото парично предлагане на тези институции? Какво ще се случи, ако банковата система претърпи нов системен провал? На кого се доверявате повече: на себе си или на институции, които са доказали, че са напълно безотговорни и опасни в действията си? Отговорът на този въпрос трябва да помогне в дебата за това дали обществото трябва да стане безкешово.