20 юни 2016 г.
От статията „Основи на ЕС: – Вашият наръчник за референдума в Обединеното кралство относно членството в ЕС“ на проф. Ричард Вернер
Британците трябва да са наясно за какво точно ще гласуват на референдума за ЕС този четвъртък. Какво всъщност означава да останем в ЕС? Какво означава излизане?
Що се отнася до втория въпрос, доминиращата тема в дебата беше въпросът дали излизането от ЕС ще има значително отрицателно икономическо въздействие върху Обединеното кралство. Министър-председателят Дейвид Камерън, заедно с ръководителите на МВФ, ОИСР и различни агенции на ЕС, отправиха страшни предупреждения, че икономическият растеж ще намалее, фискалната позиция ще се влоши, валутата ще отслабне, а износът на Обединеното кралство ще намалее рязко. Джордж Озбърн, канцлерът на хазната, заплаши да намали пенсиите, ако пенсионерите се осмелят да гласуват за излизане. Но какви са фактите?
Получих образование по международна и парична икономика в Лондонското училище по икономика и имам докторска степен по икономика от Оксфордския университет. Проучвам тези въпроси от няколко десетилетия. Наскоро проверих с помощта на съвременни количествени техники и въпроса за размера на въздействието върху БВП от влизането или излизането от ЕС или еврозоната. Заключението е, че това няма никакво значение за икономическия растеж и всеки, който твърди обратното, не се ръководи от фактите. Причината е, че икономическият растеж и националният доход се определят почти изцяло от фактор, който се решава у нас, а именно от размера на банковите кредити, създадени за производствени цели. За съжаление през последните десетилетия този показател в Обединеното кралство е много малък, поради което е възможно да се постигне много по-голям икономически растеж, щом се предприемат мерки за увеличаване на банковия кредит за производствени цели – независимо дали Обединеното кралство ще остане в ЕС или не (въпреки че Брекзит ще улесни значително предприемането на такива политически мерки). Не бива да забравяме също така, че една много по-малка икономика като тази на Норвегия, която е по-зависима от международната търговия, се представи изключително добре, след като нейният народ отхвърли членството в ЕС на референдум през 1995 г. (което се случи напук на страшните предупреждения и заплахи от страна на нейните междупартийни елити, по-голямата част от нейните медии и обединения хор на ръководителите на международните организации). Освен това Япония, Корея, Тайван и Китай никога не са имали нужда от членство в ЕС, за да се превърнат от развиващи се икономики във водещи индустриални държави за около половин век. Аргументът за тежките икономически последици от Brexit е фалшив.
Що се отнася до първия въпрос, а именно какво означава да останем в ЕС, трябва да се консултираме със самия ЕС. За щастие през октомври 2015 г. ЕС публикува голям официален доклад за основните си политики и за това какво планира да постигне в близко бъдеще. Този доклад беше издаден от името на „петимата председатели“ на ЕС. В случай, че не сте знаели, че има дори един, камо ли петима президенти на ЕС, това са: Неизбраният президент на Европейската централна банка, възпитаникът на „Голдман Сакс“ Марио Драги, неизбраният председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, неизбраният брюкселски комисар и „председател на Еврогрупата“ Йерун Дейселблум, „председателят на срещата на върха на еврозоната“ Доналд Туск и председателят на Европейския парламент Мартин Шулц. Какво е посланието на този немалък брой председатели на ЕС по въпроса накъде върви ЕС? Заглавието на съвместния им доклад е показателно: „Докладът на петимата председатели (sic): Завършване на икономическия и паричен съюз в Европа“.
Докладът започва с откровеното признание, че „при 18 милиона безработни в еврозоната трябва да се направи много повече за подобряване на икономическите политики“ в ЕС. Добре казано. Но какво точно трябва да се направи?
„Икономическият и паричен съюз (ИПС) на Европа днес е като къща, която е построена върху
десетилетия, но само частично завършена. Когато я връхлетя буря, стените и покривът ѝ трябваше бързо да бъдат стабилизирани. Сега е крайно време да укрепим основите ѝ и да я превърнем в това, което ИПС трябваше да бъде…“
“ ще трябва да предприемем допълнителни стъпки за завършване на ЕМУ.“
Централните плановици в Брюксел и Европейска централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт са наясно, че под тяхно командване през последните десет години в ЕС настъпиха исторически безпрецедентни икономически размествания, включително огромни балони на активите и имотите, банкови кризи и мащабна безработица във всички периферни държави – с над 50 % младежка безработица в Гърция, Испания и Португалия, както и липсата на какъвто и да било сериозен контрол на външните граници на ЕС, който да предотврати притока на безпрецедентен брой нелегални имигранти и икономически мигранти.
Въпреки това централните плановици на ЕС отричат факта, че тези проблеми са причинени изцяло от техните собствени погрешни и катастрофални политики. В резултат на това те твърдят, че решението на тези проблеми може да бъде само по-нататъшна концентрация на правомощия в техни ръце: „Нуждаем се от повече Европа“, както се изрази г-жа Меркел (източник: моля, прочетете тези твърдения на Меркел за ЕС).
Именно това те предлагат да се осъществи през следващите години, като превърнат всички членове на ЕС в една единствена държава.
Така че докладът на петимата председатели ясно показва, че ЕС не е просто зона за свободна търговия. Този проект беше изоставен с Договора от Маастрихт от 1992 г., а с Европейската конституция от 2007 г. (наречена „Лисабонски договор“, тъй като европейските народи в няколко референдума го отхвърлиха) беше заложен съвсем различен вид Европа. Източник: моля, прочетете какво казва авторът на отхвърлената Европейска конституция: тук).
Вместо това ЕС е проект за отказ от всякакъв национален суверенитет и граници и за сливане на всички европейски нации, които не успеят да излязат от него навреме, в една обединена, обща нова държава с едно централно европейско правителство, централизирана европейска парична политика, централизирана европейска фискална политика, централизирана европейска външна политика и централизирано европейско регулиране, включително на финансовите пазари и банковото дело. Тези Съединени европейски щати, недемократичен Левиатан, който европейските народи никога не са искали, са кулминацията на многократно повтаряната мантра за „все по-тесен съюз“.
Този проект се реализира постоянно и скрито в продължение на няколко десетилетия, въпреки големите и постоянни политически грешки и скандали, в които са замесени централните плановици (например през 1999 г. цялата Европейска комисия – неизбраното правителство и кабинет на европейската свръхдържава – подаде позорна оставка, тъй като беше установено, че е вземала подкупи и е участвала в измами, а Сметната палата на ЕС многократно отказваше да подпише официалните счетоводни отчети на ЕС).
Икономическата гледна точка е ясна: не е необходимо да сте член на ЕС, за да просперирате икономически, а излизането от него изобщо не трябва да се отразява на икономическия растеж на Обединеното кралство. Обединеното кралство може да остане в Европейското икономическо пространство, както направи Норвегия, или просто да се споразумее за търговска сделка, както направи Швейцария, и да се радва на свободна търговия – основното намерение на европейските споразумения в очите на обществеността. Политиката също е ясна: европейската свръхдържава, която вече е формирана, не е демократична. Така нареченият „Европейски парламент“, който е единствен по рода си сред парламентите, не може да предлага никакви законодателни актове – всички закони се формулират и предлагат от неизбираемата Европейска комисия! Както коментира един руски наблюдател, Европейският парламент е фиктивен орган за подпечатване, точно както съветският парламент по времето на Съветския съюз, а неизбираемото правителство е Европейската комисия – Политическото бюро, пълно с комисари.
Големият бизнес и големите банки, както и централните банкери и МВФ, съставляват финансовия елит, който стои зад тази целенасочена концентрация на власт – даване на все повече власт в ръцете на все по-малко хора. Недемократичният характер на институциите на ЕС е достигнал такава степен, че чух наскоро пенсиониран член на Управителния съвет на ЕЦБ да признава в частен разговор, че най-голямото му притеснение е недемократичният характер и обхват на правомощията на ЕЦБ, с които все по-често се злоупотребява за политически цели. Тези факти са заглушени от постоянната пропаганда, излъчвана от могъщите елити, които стоят зад създаването на Съединените европейски щати
– виж:
През тези години и десетилетия на постоянно прехвърляне на правомощия и суверенитет от националните държави и техните демократично избрани представителства към неизбираемата брюкселска бюрокрация винаги ме е озадачавала очевидната силна подкрепа на САЩ за всичко това. Всеки път, когато „процесът“ на „все по-тясно обединение“ изглеждаше, че е попаднал на препятствие, се намесваше президентът на САЩ – без значение от името или партийната принадлежност на титуляра – и категорично казваше на неудобните европейци да се съвземат и да ускорят обединението на Европа в една държава. В наивността на моята младост това ми се струваше изненадващо. По същия начин неотдавна американският президент Обама каза на британската общественост, че излизането от ЕС не е добра идея и че е по-добре да гласуват за оставане в него.
Макар да не е изненадващо, че глобалният елит, който се възползва от тенденцията за концентрация на властта, става все по-истеричен в опитите си да накара британската общественост да гласува за оставане в ЕС, не е толкова ясно защо президентът на САЩ и неговото правителство са толкова запалени по проекта на ЕС. В миналото европейските медии ни казваха, че концентрацията на икономическите и политическите решения в Европа е замислена, за да се създаде противовес на господството на САЩ. Това като че ли мотивира някои гласове в подкрепа на ЕС. Със сигурност президентът на САЩ трябва да е чул за това?
Има и друга загадка. Едва вчера в пощенската кутия на дома ми в Уинчестър беше пусната внушителна на вид брошура, озаглавена „Основи на ЕС – Вашият наръчник за референдума“. Тя беше издадена от организация, наречена „Европейско движение“. В брошурата от 16 страници, цветни и с висок гланц, се настоява за оставане на Великобритания в ЕС. Кое е това „Европейско движение“ и кой го финансира? Изглежда, че тази малко известна организация е достатъчно финансово мощна, за да пусне висококачествена брошура във всяко домакинство в цяла Великобритания.
Разсекретяването на някогашни секретни документи разреши и двете загадки. Защото, както се оказва, те са свързани. По думите на Ричард Олдрич от университета в Нотингам:
„Използването на тайни операции за специфично насърчаване на европейското единство е привлякло малко научно внимание и остава слабо проучено. … дискретното вливане на повече от три милиона долара между 1949 и 1960 г., предимно от американски правителствени източници, е в основата на усилията за набиране на масова подкрепа за плана „Шуман“ (Робер Шуман (Le Cercle), от „бащите на ЕС“ – бел.ред.), Европейската отбранителна общност и Европейската асамблея със суверенни правомощия. Този таен принос никога не е бил по-малък от половината от бюджета на Европейското движение, а след 1952 г. – вероятно две трети. Едновременно с това те се стремят да подкопаят твърдата съпротива на британското лейбъристко правителство срещу федералистките идеи…. Особено поразителен е и фактът, че една и съща малка група висши служители, много от които от западното [забележете: това означава американското] разузнаване, заемат централно място в подкрепата на трите най-важни транснационални елитни групи, възникнали през 50-те години на ХХ век: Европейското движение, Билдербергската група и Комитета за действие за Съединени европейски щати [ACUE] на Жан Моне. И накрая, по времето, когато някои британски антифедералисти виждаха в продължаването на „специалните отношения“ със Съединените щати алтернатива на (може би дори убежище от) европейския федерализъм, е иронично, че някои европейски федералистки инициативи трябваше да бъдат поддържани с американска подкрепа.“
В този взривоопасен научен труд може да се прочете още много (Richard J. Aldrich (1997), OSS, CIA and European unity: The American committee on United Europe, 1948-60, Diplomacy & Statecraft,8(1), pp. 184-227, наличен: тук)
Британският журналист и бивш кореспондент в Брюксел Амброуз Еванс-Причард беше единственият журналист, който съобщи за резултатите от подобни академични изследвания в две статии през 2000 г. и 2007 г:
„ДЕКЛАСИФИЦИРАНИ американски правителствени документи показват, че през петдесетте и шестдесетте години на миналия век разузнавателната общност на САЩ е провеждала кампания за набиране на сили за обединена Европа. … Американското разузнаване тайно е финансирало Европейското движение, като е плащало над половината от бюджета му. Някои от бащите-основатели на Европа са били в американския платежен списък….
„Документите потвърждават изразените по онова време подозрения, че Америка работи агресивно зад кулисите, за да тласне Великобритания към европейската супердържава. За да не забравяме, че в началото на 50-те години на ХХ век французите трябваше да бъдат издърпани с ритници и писъци на масата за подписване на федералистки споразумения. Айзенхауер заплашва да прекрати помощта на Маршал, ако Париж не се съгласи да се целуне и помири с Берлин. На френския Жан Моне, вдъхновител на ЕС, се гледаше като на американски агент – и той наистина беше такъв. По време на войната Моне служи като посредник на Рузвелт в Европа и организира неуспешните усилия на САЩ да попречат на Дьо Гол да вземе властта.
„В един меморандум от 26 юли 1950 г. се дават указания за кампания за насърчаване на пълноправен европейски парламент. Той е подписан от генерал Уилям Д. Донован (ръководител на OSS, предшественик на ЦРУ, и рицар на Малта – бел.ред.), ръководител на американското военно Бюро за стратегически услуги, предшественик на ЦРУ. … Основният инструмент на Вашингтон за оформяне на европейския дневен ред е Американският комитет за обединена Европа, създаден през 1948 г. Председател е Донован, дотогава привидно частен адвокат. Заместник-председател е Алън Дълес, директор на ЦРУ през петдесетте години. В състава на управителния съвет влизат Уолтър Бедел Смит, първият директор на ЦРУ, както и списък от бивши служители на ОСС и чиновници, които са влизали и излизали от ЦРУ. Документите показват, че ACUE е финансирала Европейското движение – най-важната федералистка организация в следвоенните години. През 1958 г. например тя осигурява 53,5 % от средствата на движението. Европейската младежка кампания, подразделение на Европейското движение, е изцяло финансирана и контролирана от Вашингтон.
„Лидерите на Европейското движение – Ретингер, визионерът Робер Шуман и бившият белгийски министър-председател Пол-Анри Спак – бяха третирани като наемници от американските си спонсори. Ролята на САЩ беше третирана като тайна операция. Финансирането на ACUE идва от фондациите „Форд“ и „Рокфелер“, както и от бизнес групи, които са тясно свързани с правителството на САЩ.
„Ръководителят на фондация „Форд“, бившият офицер от OSS Пол Хофман, в края на петдесетте години е два пъти ръководител на ACUE. Държавният департамент също изиграва важна роля. В меморандум на Европейската секция от 11 юни 1965 г. се препоръчва на вицепрезидента на Европейската икономическа общност Робърт Маржолин да се стреми към валутен съюз по скрит начин.
„В нея се препоръчва потискане на дебатите до момента, в който „приемането на такива предложения ще стане практически неизбежно“.
„Петдесет години след Римския договор архитектите на следвоенната политика на САЩ биха били доста доволни, мисля, ако бяха живи днес. …
(извадка от: Ambrose Evans-Pritchard (2000 г.), Euro-federalists financed by US spy chiefs (Еврофедералисти, финансирани от шефове на шпионски служби на САЩ), The Daily Telegraph, 19 септември 2000 г и Ambrose Evans-Pritchard (2007 г.), The scare of a superstate has passed, but do we want to lose the EU altogether? и The Daily Telegraph, 7 April 2007).
Нищо чудно, че г-н Еванс-Причард вече е стигнал до заключението, че ще гласува за Brexit.
Разкритието, че ЕС е резултат от мащабна операция на американските тайни служби – на практика поредната тайна измама, предприета от ЦРУ (заемащо почетно място в залата на позора, включваща операции под фалшив флаг, инвазии, преврати и създаването на организации като Ал Кайда и ИДИЛ), решава третата загадка, а именно как уж демократичните европейски нации са могли да създадат такава недемократична, на практика диктаторска структура. С ЕС/Обединените европейски щати САЩ не само постигат геостратегическите си цели в Европа, но и елиминират ролята на досадните национални парламенти, които понякога биха могли да попречат на външната политика на САЩ или ЦРУ. Решена е и още една загадка, а именно защо преди няколко години ЕС с такава готовност се съгласи с искането на САЩ американските шпионски агенции да получат достъп до всички европейски имейли и телефонни разговори….
Така гласуването за оставане в ЕС е гласуване за премахване на Обединеното кралство като суверенна държава и за вливането му в недемократичните Съединени европейски щати, които европейските елити изграждат под опеката на САЩ. За това, че европейската общественост, а изглежда дори и европейските политици, нямат почти никакъв принос към вземането на ключови европейски решения, свидетелстват все по-агресивната позиция на НАТО срещу Русия (базираната в Брюксел НАТО е военното звено на ЕС, което е под прекия контрол на САЩ) и едностранните санкции срещу Русия, които САЩ могат просто да наредят на европейците да прилагат (което води до значителни загуби на доходи и работни места в Европа, като същевременно засилва бизнес интересите на САЩ). Друг пример са имиграционните политики. Ако в миналото САЩ са смятали, че до голяма степен хомогенното европейско население е източник на потенциална европейска съпротива срещу плановете им за Европа, то политиката за замяната му с балканизирани провалени държави също има смисъл.
През 1995 г. Норвегия гласува за или против членство в ЕС. Всички водещи партии бяха „за“. Големият бизнес и централните банки, големите медии и говорещите глави по телевизията трескаво тормозеха и убеждаваха норвежката общественост да гласува „за“. Народът остана непоколебим и гласува „против“. Норвегия се справи чудесно. Толкова повече ще направи и Обединеното кралство.
Професор Вернер е директор на Центъра за банково дело, финанси и устойчиво развитие към Университета в Саутхемптън. Известен е с това, че предлага концепцията за „количествено облекчаване“ в Япония. В книгата си „Принцовете на йената“ от 2003 г. той предупреждава за опасностите от прекомерната независимост на централните банки и прогнозира, че ЕЦБ вероятно ще създаде кредитни балони, банкови кризи и рецесии в еврозоната.