Свят без Майка?

Източник: Winteroak

Дали някой от нас би искал да живее в свят без майки?

Въпросът може да звучи абсурдно, но евгенистите, които стоят зад бебетата в епруветка и сурогатното майчинство, вече са се прицелили в генното инженерство и изкуствените утроби, които ще изключат жените от репродуктивния процес.

Това е предупреждението, което звучи в специално издание на френското списание „Екология и политика“, което предизвика известни полемики (вж. по-долу).

В уводната си статия, озаглавена „Архаизмът на раждането“, Матиас Лефевр и Жак Лузи пишат: „Създаването на изкуствена утроба би потвърдило започналото с оплождане ин витро отделяне на женското тяло и човешката репродукция.“

„Вече няма да става въпрос за „раждане на другия“ или „довеждане на бял свят“, а за „производство на дете“ – по възможност без дефекти“.

Лефевр и Лузи проследяват произхода на настоящата заплаха до „редукционисткото, механично и утилитарно представяне на природата“, което подбужда „по същество тоталитарна глобална програма“.

Тя включва изграждането на „нов, изкуствен свят, оценен като по-добър от предишния, в търсене на ред, забогатяване и власт. Наричаме тази програма „индустриализъм“.

Важен принос към списанието има Силвия Герини от италианската група Resistenze al nanomondo, която е една от основателките на FINAARGIT, международната феминистка мрежа срещу всякакво изкуствено възпроизводство, джендър идеологията и трансхуманизма.

В статията си, озаглавена „Свят без майки?“, тя твърди, че макар понастоящем технологията да се оправдава от медицинска гледна точка и да помага на хора, които не могат да имат деца по естествен път, дългосрочната цел на индустрията несъмнено е изкуственото възпроизводство да се превърне в норма.

Както обяснява Лузи, различните клонове на биотехнологиите „са средствата, с които технокапитализмът може да премести границите на своето развитие, като превърне самия живот в безкрайно използваема суровина.“

„Биомедицинската хватка върху човешкото възпроизводство е част от общия процес на комерсиализация на живота“.

Индустриалните алчни чудовища не могат да понесат мисълта, че съществуват неща, които можем да правим сами, безплатно, без те да могат да извлекат каквато и да е печалба.

В техен финансов интерес би било всички да бъдат задължени да пазаруват в техните супермаркети за бебета, било защото по някаква причина сме стерилни, било защото просто вече не е редно да се отдаваме на опасно ненаучно и нехигиенично естествено раждане.

Герини предлага: „Използването на собственото тяло би се считало за признак на социална непълноценност и бедност. Естествената майка ще бъде смятана за потенциално безотговорна, подобно на майките, които в момента избират домашното раждане, отказвайки се от хоспитализирането и медикализирането на процеса… Естественото раждане би било третирано първо като безотговорно, а след това като престъпно“.

Евгениката, толкова скъпа на тоталитаристите от 20-ти век, е в основата на програмата за изкуствено възпроизводство.

Герини пише: „Не забравяйте, че не може да има медикаментозно подпомогната репродукция (МПР) без селекция на сперматозоидите и на ембрионите… Когато технолозите се включват в процеса на репродукция, те искат да определят характеристиките на всеки от тези елементи, да ги избират, да ги модифицират и да определят крайния резултат.

„Лабораторната среда превръща процеса на раждане в техническа операция: ембрионът се превръща в продукт, който трябва да бъде избран, подобрен, отхвърлен или трансформиран“.

Гротескната посока, в която това може да ни отведе, е показана от неотдавнашните американско-китайско-испански експерименти, включващи сливане на гени за създаване на получовешки, полумаймунски ембриони, казва тя.

Всяка фаза на техноиндустриалния „прогрес“ се нуждае от своите мажоретки и днес те често изглеждат свързани с „будната“ (уоук) левица.

Герини обяснява, че отдавна съществуват феминистки, по-специално Шуласмит Файърстоун, които приветстват изкуственото възпроизводство като „освобождаване“ на жените от „биологичната тирания“.

И тя прогнозира, че изкуствените утроби ще бъдат поискани, подобно на MAP, като „право“ за всички, включително и за „транссексуалните“ хора.

Това са „фалшиви права“, казва Герини, и трябва да бъдат разобличени като такива.

„Да имаш дете не може да се изисква като право нито за хетеросексуална двойка, нито за хомосексуална двойка, нито за самотна жена или мъж. Не може да има право да се ражда дете. Способността за създаване на живот не може да бъде извоювана като ново право от мъже, които се идентифицират като жени. Прокреацията никога не може да им принадлежи“.

Герини отбелязва, че „интересите и исканията на движението ЛГБТК+ и на трансфеминизма по темата за възпроизводството съвпадат с тези на технонаучната и трансхуманистичната система“.

(виж и Неолиберализъм, постмодернизъм, трансхуманизъм)

Тук, между другото, тя е подкрепена от Рено Гарсия, чийто собствен принос към списанието описва подобни „woke“ псевдорадикали като „агенти на социалната приемливост“ (фабрикуващи съгласие сред обществото – бел.ред.) за една техно-система, „ръководена от кастата на притежанието, властта и знанията“.

Герини предупреждава: „MAP, селекцията на ембриони, експериментите с ембриони, генетичната модификация и изкуствените утроби са дълбоко свързани аспекти на един и същ трансхуманистичен проект.“

„Технико-научният прогрес непрекъснато се ускорява, а етичните бариери падат една след друга, приближавайки ни към нов неутрален и безкрайно модифицируем човешки вид в един постчовешки и постприроден свят.“

„Свят без майки, който окончателно и напълно е експроприирал женските тела и тяхното репродуктивно измерение, който окончателно и напълно е поел контрола над процеса на създаване на живот, който проектира живото и който доминира над еволюцията на самия човешки вид“.

От своя страна Гарсия твърди, че автентичните природозащитници трябва „да осъдят с всички сили силите на изкуственото човешко възпроизводство и да критикуват неговите агенти на социална приемливост“.

В противен случай, ако погълнат цялата манипулативна пропаганда, те няма да могат да направят нищо, за да спрат напредъка на безмилостната техноиндустриална система – „с други думи, смазването на човешката природа от силата на машината“.

Превод: Ваня Милева