Вчера

Чухте ли? Разбрахте ли?
Насам, народе! Пресни, топли!
В центъра раздават ценности.
Купешки важности и драгоценности!

Доблест за кебапче и смелост за проценти,
гордост за левче и стотинки за доценти.
Права и свободи за апетитно парче.
Роден край само за едно кюлче.
„Какво ти става, бе момче?“
„Пресни, топли! Топли, пресни!“
„Високи, сини планини“
за „Секси копеле си ти“!

Демокрация лукс на първа линия в Албена!
ДесиСлава, Мария, Теди и Галена!
Толерантност с Ивана.
Днес сме с различна програма –
„Ранени отново“ с Драгана!
Народна любов за размяна,
тука има, тука няма.
Подмяна.

Карнавал и телевизионен махмурлук.
Не помня спях или гледах напук.
„Денят започва“ с някакъв боклук.
„От мястото на събитието.
Имаме ли звук?
Важни ценности в последния продукт.
Новата пиеса „Пепеляшка и Капитан Хук“.
Зимна приказка за Коледен суджук.
Не бъди неук!“

Нещастникът в новинарската емисия съм аз.
Човекът с маска на Сълза и смях.
Човекът, който няма глас.
„Добър ден, имаме ли звук? Кажете ни за Вас?“
Не мога да понасям този фарс.
„Не се разбира. Не се разбира! Нямате глас!
Драги зрители,
пазете се от болните от бяс!
Те са заплаха за нас!
Онези, които нямат глас!“

Не ме е страх от вас.
„Страхливо започваме живота си, Иване!“ беше Вчера.

Ваня Милева