В името на Истината и Свободата! Малък урок по история, но не такъв, като тези от учебниците.

Това е урок по история, който ще бъде преподаван от кръвта!

Аз съм човек, който добре познава историята на своя род. За мое щастие, познавам прадядовците си и именно от тях знам, от първа ръка, как са се случвали нещата, от хората, които са живели по онова време, а също познават и са говорили с хора, пак очи в очи, които са живели в още по-далечни врмена и т.н.

Та това са българи, които са участвали във войните, които са били преселвани, избивани, но никога не са се отказали от това, че са българи. Обикновени българи с големи семейства. От тези прадядовци, които от своя страна познават своите прадядовци, съм имал възможността да слушам истории, както за техния живот, така и за други мои предци,  живели преди тях.

Единият от прадядовците ми имаше забележителна памет и бе продиктувал на майка ми родословното ни дърво от средата на 17 век. От врмето на Чипровското въстание, когато голяма част от българите в северозападна България мигрират към унгарските земи. Слушал съм чудни разкази за това, кой къде е ходил, търгувал, женил се и след това, как се е връщал в България и по един, или друг начин, е участвал в делото за запазване на българщината и свободата на България. В моят род има и от така наречените бесарабски българи, баначани, сред които има католици. Те са се върнали в България след Освобождението.

Всеки един от тях бе горд с това, че е българин. Много от предците ми са дали живота и кръвта си за България. Аз съм роден в България от майка българка и баща българин. Сестра ми и всичките ми роднини са българи. България е моята родина и аз я обичам, въпреки всичко.

Друга част от предците ми, са били от историческата провинция Македония. От там е друг мой прадядо, който е оцеляло малко момче от кланетата в Македония по време на Илинденско-Преображенско въстание. Всички оцелели деца, са били прведени в България от малкото оцелели старци. И те не са отишли в никоя друга страна – Сърбия, Албания, Гърция, Румъния и т.н., а именно в своята родина, при своя род, в България.

Всички те, независимо къде са живели и пътували, са се върнали в България при своя народ. Те са били българи, преди да я има България, както са били българи и след това, когато са си давали живота, имота и децата, за да пребъде България. Именно затова, аз днес съм длъжен да продължа борбата в тяхно име, чест и памет!

Друг мой прадядо, Горан, е от едно село в северозападна България, Септемврийци. Това село се казва така, по името на Септемврийското въстание от 1923 г., до 1974 година името на селото е Горна Гнойница, защото е имало многобройни големи стада, които са се огоявали . Неговият баща Дамян, моят пра-прадядо, е бил търговец и заможен човек, за който се знае, че след като се прибере от търговия, е хвърлял насред село жълтици на децата да си купуват сладкиши, с това е запомнен, а и с други неща. Това е една от причините прадядо Горан, да бъде арестуван от царската полиция по време на въстанието, когато е бил на 17 години, ергенячка, както казваше той. Въпреки това, е успял да се спаси и не е бил от разстреляните през 1923г, в местността Черновръшки шумак, въпреки, че е бил сред тях. Това обаче не е попречило след като комунистите идват на власт, да конфискуват цялата земя на прадядо и да остане извън семейството до 1989г.

Но това, което ме ядосва най-много е, че тези хора са били използвани от така наречените фашисти, от русофили, от русофоби, от комунистите и т.н. Били са пращани на война от едните, а след това ограбвани от другите. Тези ми прадядовци, които познавам, са били пратени на война от царското правителство, а след като са се върнали, земята им била отнета от комунистите. И двамата не обичаха нито едните, нито другите.

А днес, аз трябва да търпя малоумщините на наследниците на тези, които са тормозили и ограбвали моите прадядовци, прабаби, дядовци и баби.

Половината „демократична“ общност днес са наследници на фашистите, а другата половина на комунистите. И аз трябва да седя и да слушам глупостите, които говорят и правят, както са го правили с моите прадеди, докато техните прадеди са водили страната към национална кастрофа. Днес, тези наследници на фашистите и комунистите, отново ни водят към национална катастрофа. Но днес те са обединени. Независимо от всичко, те никога няма да си признаят нищо от това и с цената на всичко, ще се държат във властта на всяка цена.

Дядо казваше едно време, че децата на комунистите, ще се изучат в чужбина, а след това, ще се върнат да вземат властта и да ни учат на демокрация!!! Колко прав беше дядо! Само не е знаел, че ще се върнат и децата на тези преди комунистите.

И обърнете внимание на цялата сбъркана работа в момента!

Значи, забрана на Луков марш иска правнука на Сирко Станчев Петков (Петров), – Никола Минчев на снимката – който както генерел Луков, е български военен, адютант на цар Борис III, народен представител.

А пред паметника на жертвите на „комунистическия“ режим, отдават почит – „Демократите“ (!!!), генерала от НСС – ДС и Ицко – Баща му Любомир Иванов е строителен инженер, работил като проектант и ръководител на отдел в „Заводпроект“, член е на Българската комунистическа партия (БКП). Майка му Мария Бойкикева е родена през 1932 година в Москва в семейството на Недялко Бойкикев, комунист и политически емигрант. Тя идва в България след Деветосептемврийския преврат и работи като редактор в издателство, член на БКП.

И без да забравяме другият „демократ“ основател на ДБ-тата, Кристиан Таков – Майка му е оперната певица Галя Йончева. По бащина линия е внук на Кръстю (Кръстьо) Таков, партизанин и активен борец против фашизма и капитализма, брат на члена на Политбюро на ЦК на БКП Пеко Таков. За този пък сега и филм даже правят. Нещо за морал и добро, забележете – морал…

Лицемерието няма време и пространство. Да се разберат, кой е комунист, кой е демократ, кой е виновен, кой кум, кой сват!?!?!?!

Христо Иванов (Попай моряка), отдава почит на хората убити от неговите предци, а Никола Минчев иска да забрани поход в чест на дядо му, който е убит същите хора, но и двама днес ръка за ръка наричат другите хора едновременно комунисти, руски агенти и нацисти!?!?!?!?!

Типичен пример за лицемерие, къса памет и биполярно разстройство!

Аз пък смятам всичко това за подигравка с паметта на моите предци и винаги ще бъда против всички тях!!!

Разбира се има още много от цялата тази история, но тук няма място за нея. Да сме живи и здрави, някой ден всичко това ще бъде описано в книга. А дотогава, може да прочетете, има много добри исторически книги. Ето няколко от тях.

Цончо Родев – Тътени; Бурята; И стана ден

Стефан Цанев – Мравки и богове

Вера Мутафчиева – Летопис на смутното време; и въобще всичко от нея.

Фани Попова Мутафова – тетралогията – Асеновци

Яна Язова – Левски; Бенковски; Шипка

Захари Стоянов – Записки по българскитя въстания

Иван Вазов – Под игото; Нова земя

Христо Ботев – Политическа зима

И т.н., и т.н.

Да живее България, без никому ненужната измет!

За свята и чиста република!

Росен Георгиев