Когато капитуланти, агенти, виртуални революционери, хронични песимисти и политически шарлатани коментират шансовете на българския народ да си извоюва достоен живот и смачка кърлежите, които му пият кръвта, обичат да повтарят: „малко сме, нямаме пари, онези са много, силни и богати са, международната обстановка не уйдисва, вътрешната също, да изчакаме, народът е прост, не му е сега времето“ и други подобни.
И това не е от днес.
Организацията на Априлското въстание от 1876г, е дело на една шепа хора, голобради младежи, синове на търговци и занаятчии. Без житейски опит и военна подготовка. Но движени от вътрешна сила и убеденост, любов към свободата и жертвоготовност, чувства неразбираеми за плазмодиите и предателите и през тази и през онази епоха.
Каква е общата картина към началото на 1876г, какви са шансовете за успех на подготвяното от Гюргевския комитет въстание?
Левски го няма, комитетската мрежа на Вътрешната революционна организация я няма. Току що, през 1875г, е завършило с неуспех Старозагорското въстание. БРЦК се раздира от вътрешни конфликти. Международната обстановка като цяло е неблагоприятна, Франция и най-вече Великобритания подкрепят Османската империя с всички средства. Дори чисто географски българите са в най-неизгодна позиция, защото се намират най-близо до центъра, до сърцето на Империята.
А вътрешната обстановка? Няма никакъв смисъл да се самозалъгваме, масови настроения за борба и съпротива няма. Българинът от векове се вдига само когато злото дойде до прага на къщата му. В най-добрият случай се надява на Дядо Иван. А интелигенцията и по-заможната прослойка от народа? За по-голямата част от тях, революционерите са „чапкъни и нехранимайковци“, Османската империя е подредена държава тръгнала по пътя на реформите, а „най-прогресивните“ интелигенти подкрепят теорията за „дуализма“. Тоест, надяват се, в един прекрасен момент, Султанът да се обяви и за Цар на българите. По този начин, десетилетие по-рано, Австрийската империя си решава проблема с унгарците.
При всички тези неблагоприятни обстоятелства, апостолите на Априлското въстание вдигат част от народа на борба – смъртна борба и започва поредица от събития, които довеждат до това, че след 500 години, подчертавам 500 години, България се завръща на политическата карта на света, а българският народ възкръсва от пепелището на историята.
Днес, Бенковски, Волов, Каблешков и останалите, са паметници тук-там и портрети в кабинетите на началствата, а съвременните „дуалисти“ ги наричат „руски агенти“. Трябва да осъзнаем, какво точно за нас като народ е Априлското въстание, каква е поуката от него? Да, жертвите са много и е било страшно. Но накрая идва Свободата.
Смея да твърдя, че в днешната борба срещу „нашите и чужди гости“, които като „смок са засмукали живот народен“, обстоятелствата са по-благоприятни от тези през 1876г. Дали българският народ ще изчезне или ще възкресне за втори път, в своята свободна, независима и справедлива Родина, България, зависи от нас, от нашата готовност да срещнем врага в битка, от нашата желязна воля, която ще обърка всички сметки, планове и прогнози и ще насочи историята в желаната от нас посока.
Веселин Николов
