ЮАР: предисторията на клането

Видяхме шокиращи кадри как южноафриканската полиция стреля срещу стачкуващите миньори в северозападната част на страната. Това беше описано като „денят с най-много насилие от края на Апартейда насам“. Убити са 34 души, а 78 са ранени.

Правителството на АНК (Африкански национален конгрес, партията на Мандела), обяви стачката (предизвикана от спор за заплатите в мина за платина на Lonmin) за незаконна и след продължилия седмица протест, придружен с насилие, заповяда на полицията да разпръсне стачкуващите. Насилието в последните седем дни вече беше взело 10 жертви, тъй като полицаите използваха водни оръдия, сълзотворни и светозвукови гранати, в опитите си да разбият стачката, свикана от Националното обединение на миньорите с искания за заплата от 1000 долара на месец.

Полицията откри огън с автоматични пушки и пистолети, в „опит да се защити“ (както го описа южноафриканската шефка на полицията в комюникето си до международните медии), след като стачкуващите миньори се спуснаха срещу полицията със своите панги и топузи[1].

Южноафриканският комисар на полицията[2] Магаваши Пиега продължи с твърдението, че „не му е времето да се обвинява или сочи с пръст, а да тъжим и да се успокоим“, за да запазим сигурността в страната.

Това в никакъв случай не е единственият случай на държавно насилие срещу работниците в Южна Африка.

През март тази година в същия регион на миньорите на Aurora им бе отказано плащане от 4,3 милиона, присъдено от съда, след като мината, собственост на внука на Нелсън Мандела и племенник на Джейкъб Зума, обяви фалит. Всичко ценно от фалиралата златна мина продължава да бъде разграбвано от директорите и да потъва в техните сметки, докато стотиците миньори са оставени да гладуват до смърт.

Въпросните миньори са от Мозамбик, Ботсуана, Лесото, Свазиленд и Южна Африка, петима от тях се самоубиха веднага след затварянето на мината.

През април миналата година 4000 протестиращи излязоха на улицата и тръгнаха към общинската администрация във Фиксбург. Полицията опита да разпръсне демонстриращите с водни оръдия. Протестиращият Андрие Татане се опита да се намеси и да убеди полицията, че протестът е мирен и да обясни техният спор с общината.

Татане беше издърпан от тълпата, бит, ритан, застрелян два пъти в тялото и изоставен 20 минути по-късно. Татане го наричат „новия Стив Бико и Хектор Питърсън“[3].

През 2010 има 1769 случаи на хора, умрели в ръцете на южноафриканската полиция, които се разследват от Директората за независими жалби[4]. Това доведе до призива на стария националния полицейски комисар Беки Целе, законът да бъде променен, за да могат полицаите „да стрелят на месо без да се притесняват за последствията“.

Призивът „да се стреля на месо“ никога не е бил отменен от новия национален полицейски комисар Магаваши Пиега . Броят на убитите от южноафриканската полиция през 2011 не е обявен официално.

За днес[5] в 3 следобед е обявен призив за солидарност в цялата страна, с искане за оставката на Нати Мдева,  южноафриканският министър на вътрешните работи и край на полицейското насилие.

Превела за Без Лого: Станка Успаловска


[1]Традиционни сечива за чистене на храсти и подкарване на добитъка – б.а.

[2]Явно и там БойкоБорисовците са много – не мога да се ориентирам кой каква длъжност заема – б.пр.

[3]Легендарни жертви на Апартейда – б.пр.

[4]Поредните чиновници, които взимат заплата, за да оправдават „независимо“ действията на властта. – б.пр.

[5]17 август – б.пр.

Адрес на статията
Етикети: , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*