Напоследък либералите са загрижени за бедните. В Обединеното кралство например премиерът консерватор Дейвид Камерън, вдъхновявайки се от своя предшественик Антъни Блеър, иска да увеличи университетските такси за обучение [1]. Ставало дума за социална мярка. Цел? Да не се товарели всички данъкоплатци с разходите за висше образование, тъй като преобладаващата част от неговите „клиенти“ произхождали от заможните среди. Държава спестява, а за бедните има стипендии. Още преди три години във Франция авторът на уводни статии Жак Жюлиар смяташе, че безплатното образование представлява субсидия за богатите, които изпращат децата си да учат в университет [2]. Въвеждането на високи такси за обучение щяло да бъде реформа за установяване на равенство…

Големият държавен дефицит позволява това разсъждение да бъде пренесено в целия комплекс от социални придобивки, за да се оспори универсалното им прилагане. Да започнем със семейните надбавки: Над определен праг (на приходи) просто не се забелязва, че се получават надбавки. При такова положение държавните пари се харчат на чиста загуба, повтаряше бившият правосъден министър Люк Фери, на когото пригласяше бившият министър-председател социалист Лоран Фабюс [3]. Следва здравната закрила: Ален Менк, съветник на Никола Саркози и приближен на госпожа Мартин Обри, давайки пример с баща си, лежал петнадесет дни в най-модерна болница, се престори на шокиран, че французите са платили 100 000 евро за лечението на човек на 102 години. (…) Струва си да се запитаме как да се възстановяват разходите за лечение на много старите хора, дали не трябва да се облага с данък тяхна собственост или собствеността на техни правоприемници. Това заслужава да се предложи в програмата на социалистите [4]. Накрая идва ред на пенсиите: либералният седмичник Икономист изрази съжаление, че британският министър на финансите Джордж Осбърн не насочи атаката си срещу принципа на универсалността, присъщ на социалната система. Той можеше например да избере за мишена скъпите облаги, предоставяни на пенсионерите независимо от техните приходи [5].

По такъв начин либералите се правят на загрижени за „справедливото“ преразпределяне, а пък намалиха високите ставки на прогресивния данък… Следващата им стъпка се знае предварително. В Съединените щати вече го установиха: в политически системи, управлявани от средната и висшата класа, орязването на обществените услуги и на социалните помощи става детска игра, когато привилегированите слоеве престанат да имат личен интерес от тях. Тогава те започват да виждат в тези придобивки култура на зависимост и на злоупотреби. Броят на облагодетелстваните намалява. Върху тях се налага педантичен контрол. Отпускането на социалните помощи според доходите почти винаги означава да се програмира тяхното премахване за всички. Le Monde diplomatique

Серж Алими- Превод Методи Кръстев

Бележки под линия

[1] Господин Камерън възнамерява да увеличи от 3290 на 9000 лири стерлинги (10600 евро) годишната университетска такса – нещо, което Блеър вече направи през 2004 г., когато я увеличи от 1125 на 3000 лири.

[2] LCI, 7 юли 2007.

[3] Съответно в Le Figaro от 18 ноември 2010 г. и по Europe 1 на 4 ноември 2010 г.

[4] „Parlons net“ (Да говорим открито), France info, 7 май 2010.

[5] The Economist, Лондон, 23 октомври 2010.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Warning: Use of undefined constant WSFL_TTL - assumed 'WSFL_TTL' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40

Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40