Усилени реформи в образованието текат вече шеста година. Първо бяха ударени средните училища и стотици от тях затвориха врати – хиляди ученици и деца са обречени на неграмотност; във висшето образование цари принципът „нема пари- действайте“, „реформата“ в държавните университети стана синоним на приватизацията и елитизирането по калъп на НБУ (Игнатовският ВУЗ).

Все така в последните години на финансово-икономическа криза заплатите за нискоклалифициран труд, който 50%+ от студентите полагат (за да покриват увеличените семестриални такси) падат, а цените и издръжката на живота непрестанно се покачват. Това са новите трудещи се бедни, които работейки получават трохи срещу своя труд се оказват в сравнимо положение с огромната маса безработни. А безработните са все така зарязани и растящи по брой и безперспективност… Един омагьосан, дяволски кръг!

Какъв е изходът от това положение, как отговаряме ние, студентите, на този растящ натиск и притеснение? Къде да търсим надеждата и как да разкъсаме този незавиден кръг – елате на дискусията.