Рано сутринта на 26-ти август експлозия в петролната рафинерия край град Амуай, Западна Венецуела отне живота на 41 души и рани още 80. Венецуела е пета в света по износ на петрол, а нефтената компания е държавна собственост. Този факт не дава мира на капиталистите по земното кълбо. И експлозии като тази може би не са случайни.

Три дни след трагедията край Амуай, министърът на петрола и минното дело и президент на венецуелската нефтена компания PDVSA, Рафаел Рамирес, докладва за създаването на комисия, която да определи източника на изтичане на газ, която е предизвикала експлозия и пожар в областта на съхранението на рафинерията.
Докато правителството на Боливарска Република Венцуела се фокусира върху грижата за жертвите и щетите, медийната война е брутална. Големият буржоазен печат отприщи изключително агресивна кампания за отговорността и управлението на PDVSA. Опозицията съживява призрака на петролната стачка от 2002 г., за да кажат, че повредата е резултат на уволненията от технократския преврат. Вече започнаха медийните номера със социологическите проучвания за недоверието в президента Чавес. Трагедията също така отприщи психологическа война на населението чрез верижни текстови съобщения чрез мобилни устройства, които предизвикаха слухове за повече смъртни случаи, липса на прозрачност при отчитането на ранените, на горивото и за недостиг на храна. Със сигурност някой възнамерява да създаде хаос.
Няколко дни преди експлозията американският вестник Nuevo Herald пусна слух за недостиг на петролни продукти във Венецуела, заради производствени проблеми. Други публикации в пресата през последните седмици бяха посветени пък на петролната компания PDVSA. На 15 август, министър Рамирес трябваше да отрече доклад от Министерството на енергетиката на САЩ, според който Венецуела внася над един милион барела бензин в страната за вътрешно потребление. За справка само PDVSA произвежда 645 хил. барела петрол на ден.
И девет дни след това става трагедията край Амуай. Този сценарий се развива в рамките на 40 дни преди изборите за президент на Венецуела, които са насрочени на 7-ми октомври тази година.
Американският социолог Джеймс Петрас публикува статия в немският ежедневник Junge Welt, в която изказва съмнения за саботаж в нефтената рафинерия. Петрас добавя още: “Кой предизвика изтичане на газ? Как опозицията смята, че е било грешка на лошото управление, без разследване? Всичко това са дестабилизационни кампании. Да си припомним Куба през 1960 г., Чили през 1971 г., Ямайка през 1977 г. и след това.”
Нека отбележим и странната връзка между PDVSA и ЦРУ. През 1996 г., по време на управлението на президента Луис Гиусти, PDVSA е свързана с SAIC (Science Aplications International Corporation), корпорация, из между множество дейности на която, е разработването на информационни системи и оръжия за масово унищожение, балистични изследвания, техническа експертиза в разследването на атаките срещу кулите-близнаци и други големи бедствия на въздуха, участие във Войната в Залива и различни космически мисии.
Според тогавашният президент на PDVSA, причината за това сътрудничество се дължи, на необходимостта от подобряване на управлението на информационните системи, както и желанието да доминират на латиноамериканския пазар в тази област.
Начинът, по който се реализира този съюз, според документите, е под формата на “аутсорсинг”, според който ще се увеличат печалбите на петролната компания, спестявайки високите разходи в областта на информационните технологии и чрез изготвянето на инвестиционни проекти за изследване и подобрение на нефтените продукти.
Въпреки че дяловото участие е 40% и 60% съответно за PDVSA и SAIC, капиталова вноска е направена от PDVSA. Така е сформирана фирма, наречена INTESA (Informática, Negocios y Tecnología, S.A.), чийто председател е Роджър Браун, който по това време е бил директор на Global Oil & Gas Initiatives, отдел на SAIC.
През първите дни на януари 2003 г., седмичникът Brecha de Montevideo публикува в първо си издание статия, която разобличава връзката на няколко бивши директори на ЦРУ с PDVSA, чрез своя партньор SAIC, чийто управленчески състав от неговото създаване се състои от няколко членове на ЦРУ, Държавния департамент, министерството на отбраната и специалните сили на САЩ. На 11 август миналата година El Universal публикува нещо в същата връзка: “… зад това решение са редица жалби за предполагаеми шпионаж от страна на SAIC във Венецуела, заради контактите му с ЦРУ в Съединените щати. Естествено, представители на консултанти в PDVSA отхвърлят аргументите за шпионаж … “
Остана да чакаме официалния доклад от разследването по случая. Какъвто и да е той, тези събития може да се повторят. Особено преди изборите. Средствата на борбата не са просто агитационни материали и знамена.
За капиталистите по целия свят човешкият живот не струва нищо. Те могат да поръчват атентати като 09.11, да инсценират производствени аварии, да стрелят по протестиращи, да си играят с природата и храната ни, и най-вече да започват войни, стига това да им донесе печалба или да е добро средство за контрол. Те знаят как да направляват общественото мнение чрез медиите и да свалят правителства за няколко дни.
Добрата новина е, че все повече хора се пробуждат и плановете на капиталистическата прослойка стават все по-прозрачни и предвидими. Рано или късно, обаче, ако искаме да живеем мирно и без страх от „инциденти”, ще трябва да решим – Или ние, или те?

Мария Петрова, „Съюз на комунистите в България“