Логиката на капитализма е проста: развиваш такава дейност, която носи максимум печалба при минимум собствени усилия. Във връзка с това не е чудно, че най-предпочитан бизнес е усвояването на еврофондове – няма значение как и за какво, стига да мине одобрението на разпределителя, държавата.
За периода 2014-2020 г. Европата отпусна по-малко пари, макар че ресорният министър да твърди друго. Хем твърди, че са повече, хем казва, че трябват “реформи”, т.е. съкращения. И, говорейки, че парите не са малко, цели 7 милиарда евро, отсече – свиваме “оперативните програми” за подпомагане с няколко изключения: фонд “Конкурентоспособност” и административната “Добро управление”, фонд Наука.
Първото значи – пари за близките до парламентарните партии фирми. Още някой “Пайнър” например. Още хотели за алкохолен туризъм и повече проститутки.
Второто значи – поощряваме това, което върши бюрокрацията. Със сигурност има доволни от нея. Тя самата – на първо място.
Третото значи – пак злоупотреба, пак псевдонаучни проекти, резервна хранилка за властта и нейните бизнес партньори. А науката ще си крета на ръба, образованието ще осакатява мозъците, ще ги пълни с помия.
Всичко останало – съкращения. Здравните работници например, дето работят в търговските фирми, наричани по навик “болници”. Населението нали и без това е намаляло, защо са му толкова лекари, те и без това са финансово недостъпни за повечето граждани на нечистата и несвята “република”.
И именно понеже медицинското съсловие не се опълчи срещу вкарването им в комерсиалните рамки на функциониране, няма да реагират адекватно, няма да стачкуват. А ако стачкуват, ще ощетят онези, които и без друго са ощетени. Не им стиска на лекарите да откажат да обслужват политици, мутри, ченгета и партийни бизнесмени. Синдикатите безмълвстват.
Лошото е, че наистина нуждаещите се от средства, за да вършат реална работа, и то с ръцете си, не със силите и потта на сезонни ратаи, ще премълчат. И ще блъскат един друг с лакти, за да се докопат до съкратените субсидии.
И после по площадите ще се учудват: леле, защо не сме солидарни?
А трябва ли грабеният да е солидарен с грабителя? Трагичното е, че и ограбваните не се солидаризират помежду си – и ще е така, докато гонят умело пуснати им призраци.
Но любопитното тук е, че ЕС за първи път намалява бюджета си… но дали е точно така? Фондовете за Полша да речем са увеличени от 101,5 млд. евро на 105,8. Европолитиците всеки ден говорят за “преодоляване на кризата”, а на следващия уточняват, че “рецесията продължава”. Корабът потъва, защото парите са за папкане, не за радикален ремонт, не за превръщане на Европа от съюз на богатите в сдружение на обикновените хора. И точно затова евроуправниците скришом “освобождават баласта”, белким отложат неизбежното.
Е, може да е за добро – току виж обеднялото ни битие проясни по метода на лечебното гладуване масовото съзнание, да го прочисти малко от халюцинациите за “страшния комунизъм” и илюзиите за “добрия капитализъм”. Стига шумното мляскане или точене на лиги да не попречи на просветлението, че комунизъм не е имало, и че държавността си е наред – но народът се разпада, за да й угоди. И да я нахрани.
Николов