Работата ни е ниско платена, несигурна и противна. Все по-малко време прекарваме в плодотворен труд, но все-повече – в разправии с работодателите и държавата. Който не иска да се примири с мизерията, бяга на Запад. Но научните изследвания показват, че и там все по-трудно се намира препитание.

Още Аристотел се е опасявал, че машините ще заместят хората. Но няма нужда да си античен гений, за да съобразиш, че техническите нововъведения могат те оставят без работа – печално известни са бунтовете на „лудитите“¹, които са рушили машини, за да запазят работните си места.

Индустриализацията промени пазара на труда. Първо замени висококвалифицираните занаятчии с нискоквалифицирани работници, обслужващи машините. После, с усложняването на машините, създаде нужда от висококвалифицирани специалисти по управление и поддръжка. Но за разлика от майсторите-занаятчии, днес специалистите не произвеждат краен продукт, а обезпечават работата на машините.

През последните десетилетия навлизането на компютрите в производството също промени пазара на труда. Изследванията сочат, че то е довело до изместване на работни места предимно от сектора на средните доходи към сектора на ниските доходи, като е допринесло за оформяне на U-крива – при която броят на нискоквалифицираните и висококвалифицираните работни места е нараснал, за сметка на средноквалифицираните.

Днес, все по-мощните компютри контролират все по-усъвършенствани роботи в заводите, в армията, на улицата, дори в учрежденията. Няма период в историята, в който машините да са имали потенциал да свършат толкова много неща вместо хората. Тенденция за събиране и обработка на огромни количества данни, които доскоро липсваха или не бяха обработваеми, създаде нови области, в които тепърва ще бъдат интегрирани роботи. Задачи, които допреди десетина години специалистите определяха като нерешими за машини, например шофирането в градски условия, днес са решени – автономни автомобили вече се движат по улиците на Флорида, Калифорния и Невада.

Учени от Оксфордския университет² изчислиха, как последните тенденции в областта на машинното самообучение и мобилните роботи ще повлияят на пазара на труда. Те разграничиха три типа трудности пред компютъризирането на задачите – „опознаване и управление на средата“, „съзидателна интелигентност“ и „социална интелигентност“. Според данните от Министерството на труда в САЩ, съществуват общо 702 професии, за които които трудностите са измерими. С помощта на специалисти в областта на автоматизирането, избраха 70-те професии, за които най-лесно може да се определи, дали могат да бъдат напълно автоматизирани с наличните в момента технологии. Полученият модел с 90%-това сигурност посочва дали една професия ще бъде напълно автоматизирана или не.

Според резултатите от модела, за 47% от професиите (в които в момента са заети 68 милиона души³) има над 70% вероятност да бъдат напълно автоматизирани с наличните технологии. Освен това, за онези професии, които попадат в границите между 30% и 70%, може да се очаква вероятността за автоматизиране скоро да се повиши, защото зависят преди всичко от „опознаване и управление на средата“, която е най-развиващата се област от горните три.

Най-засегнати ще бъдат „повечето работници в транспорта и логистиката, заедно с много в офисите и административната поддръжка и производството“. „Съществена част от сферата на услугите, в която се зародиха нови работни места в последните десетилетия в САЩ, е високо податлива на компютъризация.“ За разлика от последното десетилетие, което отне работни места предимно от средната класа, професиите, които тепърва ще се автоматизират, са предимно сред ниско платените.

Няма причини да смятаме, че автоматизацията ще спести работни места извън САЩ⁴. Заплатите в страни като Китай са значително по-ниски, но машините винаги излизат по-евтино от работниците. За да бъдем продаваеми, тепърва ще трябва да си търсим работа, която роботите не могат да свършат, или да се състезаваме по производителност с тях. Но няма как всички да станем зъболекари, нито да шофираме по 24 часа в денонощието.

През 1589г, свещеникът Уилям Лий изобретил първата плетачна машина с надеждата, че ще освободи работничките от ръчното плетене. Търсейки патентна защита за изобретението си, той го представил пред кралица Елизабет I. Но кралицата се оказала твърде загрижена за подопечните си: „Помислете какво би причинило вашето изобретение на бедните ми поданици! То със сигурност ще ги разори, като ги остави без работа, и ще ги превърне в просяци.“ И му отказала патента. Уилям Лий бил принуден да се махне от Кралството.

Половин хилядолетие по-късно, вече в така наречените демократични общества, положението е същото. Машините вършат все-повече работа, но вместо да работим по-малко, ставаме по-излишни. Защо нещо, което трябва да облекчава живота ни, всъщност го прави по-труден и по-несигурен?

Средствата за производство (ресурси, машини и, отскоро, технологии) са в ръцете на малцина. Останалите струваме толкова, за колкото продаваме труда си. Безработните, старците и децата нямат какво да продадат. Държавата взема от доходите на останалите, за да издържа „пазарно неефективните“ личности. Но идва времето, когато огромна част от нас (според изследването – близо половината население на САЩ в близките десетилетия) ще станат по-евтини от храната, от която се нуждаят. Машините ще произвеждат още повече, отколкото днес, но няма да имаме „право“ да го използваме, защото не „работим“, не сме успели да продадем труда си на „свободния пазар“.

Какво ще правим тогава? Ще трошим машини като „лудитите“? Ще прогоним изобретателите като кралица Елизабет? Толкова ли обичаме работата си, че да не искаме машините да я вършат вместо нас? Едва ли.

Техническият прогрес ни дава възможност да работим все по-малко и да творим все повече. Но, вместо това, нуждата да се продаваме на „пазара на труда“ заплашва да ни унищожи. Единственото решение е премахване на този пазар. Премахване на собствеността върху природните ресурси, технологиите и машините. Разпределяне на произведеното според нуждите на хората. Да сме ценни, защото сме хора, а не защото се трудим. Само тогава ще бъдем спокойни за бъдещето си.  Ще заменим монотонния затъпяващ труд, задръстващ ежедневието ни, с все по-краткотраен и по-съзидателен.

Това не е призив за създаване на Утопия. Това е единственото разумно решение на проблема, който в следващите няколко десетилетия ще се стовари на главите ни.

Наблюдател