В статия на съветски икономисти, публикувана в юлската книжка от 1962 г. на списание Вопросы экономики, се отбелязва, че кривите на разпределение на „националните“ доходи между различните социални категории в СССР и САЩ имат еднакви по форма графики. В анализите на статистическите данни, те са използвали същия математически апарат и са ДОКАЗАЛИ, че КЛАСОВАТА СТРУКТУРА на двете свръхсили е ЕДНАКВА. Единственото оправдание на този чудовищен социален факт „съветските учени“ намират в бръщолевенето, че отечествените паразити и сибарити произлизали от народа, принадлежали му и всяка вечер си лягали с… мисълта за него.

Въпросът за КЛАСОВАТА СТРУКТУРА и СОЦИАЛНОТО НЕРАВЕНСТВО между пролетариата и „новата класа“ и техните взаимоотношения и борби е кардинален въпрос на настоящето и бъдещето на „социализма“. Той чака своите сериозни изследователи и никой истински учен няма право да го отлага за времето когато днешната господстваща класа от експлоататори ще бъде заставена да даде отчет за това колко е струвала на обществото? Километрическата сметка трябва да се подготви още днес, като не се пропуска нито едно перо – от неравенството в доходите и консумацията до това в разпределението и потреблението на информация. Защото в последната четвърт на ХХ век информационния глад става не по-малко страшен от физическия за настоящето и бъдещето на народите!

Усмирителната ризница на това антагонистично общество е военно-полицейската диктатура на държавнокапиталистическата класа над пролетариата. Арабската приказка за „отмирането на държавата“ вече не се разказва от Шехерезадите по диамат и истмат. Огромният октопод на държавата е обхванал в пипалата си целия обществен организъм. Той разполага с всички средства за масово въздействие, с цялата икономика и в добавка с най-мощната репресивна машина в света: тримилионна тайна и явна полиция, четиримилионна армия, съдилища, затвори и концлагери. Мащабите на задушаване, смазване и унищожение на недоволниците и бунтовниците са непознати в световната история. Десетилетия наред ръстът на „съветските“ народи остана непроменен, въпреки тримилионния им годишен прираст! По данни на статистическия годишник за 1969 г. жените в СССР са с 27 милиона повече! На фронтовете на така нар. отечествена война са загинали седем милиона войници, сред мирното население жертвите са по равно за двата пола. ЛИПСВАТ ДВАДЕСЕТ МИЛИОНА МЪЖЕ, макар, че в „съветските“ концлагери и затвори са загивали и жени! Такъв е балансът от „конструктивната дейност на народната държава“! През десетилетията на своето кърваво съществувание тя създаде още една класа, чийто прототип може да бъде открит в древния Египет или в робовладелския Рим. Това е многомилионната класа на робите – концлагеристи, каторжници и заточеници с чиято история, същност и трагична съдба все още никой от благовъзпитаните и многоучени историци, икономисти и социолози на нашия „хуманен“ век не се е заел!