Тази седмица, работници от 30 общински болници излязоха на протест. Болниците затвориха врати за близо час. Причината е опасността от закриване на лечебните заведения. По данни на здравното министерство дълговете на общинските болници са около 100 милиона лева , почти половината от тях са просрочени. Според кметът на община Карлово и председател на Националното сдружението на общините – Д-р Емил Кабаиванов, ако не се вземат спешни мерки тази година ще фалират 20 болници, а догодина още 20. Според него, това е недопустимо, тъй като лечението в общински болници е по-удобно за пациента и два-три пъти по-евтино за Касата и за държавата.

Още в началото на тази година, съветът на директорите в МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ в Ловеч подаде колективна оставка. В средата на декември пък, лекари и сестри заплашиха с колективна оставка, тъй като не са получавали заплати месеци наред. Сериозен проблем имаше и със снабдяването с лекарства и се наложи да се връщат пациенти.

Тежкото финансово състояние на общинските болници се дължи на факта, че те работят по цени на клиничните пътеки от 2006 година, като през това време минималната заплата се е увеличила от 180 на 510 лева, а промяната в цените на консумативите, лекарствата и услугите е драстичната. С най-големи дългове – от 5 милиона лева – е общинската болница в Тутракан. Заради липсата на пари от година медиците не са получавали пълните си възнаграждения.

Според Българския Лекарски Съюз, областните болници ще последват съдбата на общинските, ако не се вземат спешни мерки в системата на здравеопазването. От сдружението на общинските болници настояват за целева субсидия от 30 млн. лева за спасяването им. От КНСБ пък  предложиха да се създаде Фонд за подпомагане на общинските болници, а някои болници да получат статут на защитени.

Общинските болници изпълняват изключително важни социални функции по оказването на медицинска помощ на отдалечени и по-слабо населени райони с население, в което преобладават възрастни хора, малцинствени групи и социално слаби. Въпреки това, само за последните 10 години 20 общински болници са затворили врати.

Здравният минситър Кирил Ананиев не вижда нищо нередно в това. Според него : „При лечебни заведения, които са в тежко състояние и в същия регион има и други болници, които могат да поемат нуждите на населението, може да се върви към закриване“. Министърът явно не може да си представи или не се чувства съпричастен към социалната катастрофа, която ще предизвика затварянето на общинските болници и пренасочването на гражданите в тези бедни райони към по-отдалечени места, което, наред с всички други проблеми, ще увеличи многократно транспортните им разходи – нещо, което за голяма част от населението по тези места ще означава ограничен достъп до здравна грижа. Нещо повече, закриването с лека ръка на десетки болници в страната показва пълната безпомощност на управлението да се справи с резултатите от продължаваната от него реформа в здравеопазването.

А пазарната реформа в здравеопазването се оказа истинска катастрофа. За последните години, България се е сринала със 70 места надолу в световната класация за здравеопазване. Според последния доклад на Световната банка само 53% от разходите за здравеопазване се покриват с публични средства, а цели 47% са от джоба на пациентите. В ЕС доплащането не надвишава 20%. Здравната реформа започна по времето на Костов, който превърна здравните заведения в търговски дружества (ТД). Идеята на реформата бе, съобразно с идеологията на пазарната икономика, здравните заведения да бъдат поставени в конкуренция едни срещу други, предлагайки на пазара медицинските си услуги. След това касата заплаща на производителя потребената услуга по определена „цена“.

Реформата доведе до траен срив в качеството на здравеопазването, ограничи достъпа на стотици хиляди български граждани до здравна грижа, увеличи бумащината и бюрокрацията, създаде плодородна среда за развихряне на невиждана корупция и спекула, и в крайна сметка доведе до пълен колапс на здравеопазването в България. Докато целевата субсидия за общинските болници, която е основното искане на протестите на медиците може да закърпи положението за няколко месеца, то ако искаме да говорим за някаква положителна перспектива пред българското здравеопазване, трябва да преразгледаме из основи здравната реформа. Клиничните пътеки не трябва да бъдат актуализирани, а премахнати. Болниците не трябва да бъдат търговски дружества – здравето на хората трябва да спре да бъде подчинено на пазара. Крайно време е да прекратим пазарните експерименти в здравеопазването, които костват живота и здравето на милиони българи вече близо 20 години.