Ковачът Кава(на тур. ез. Demirci Kawa), е герой на бунта на народите на Близкия изток, избухнал преди 2600 години, срещу тираничния владетел на Асирия Дехак, превърнал Месопотамия в море от кръв. Огънят на бунта запален от ковача Кава, е нова крачка към извоюването на свободата и стъпка към един „нов ден“ който възвестява бъдещето. Това е Невроз. Невроз е празникът на победата над експлоатацията и подтисничеството.

От деня на извоюването на победата срещу тиранията, до наши дни, векове наред, народите Близкия изток винаги са били експлоатирани и угнетявани от нови и нови тирани като Дехак. А народите на свой ред никога не угасиха пламъка запален от ковача Кава, символ на надеждата за освобождение, на единството и братството им срещу господството на тираните и подтисниците. Те продължиха да вдъхват живот на Невроз.

Според легендата, тиранинът живял преди много векове се е казвал Дехак, владетел на държавата Асирия, възникнала някога в земите между реките Тигър и Ефрат. Под неговият гнет са били народите на Месопотамия. Дехак е живял в своя дворец, разположен на върха на една скала, от където той гледал на народа „от високо“. Докато Дехак продължавал да живее в разкош и разгул, един ден се разболял от неизлечима болест. Отровата в неговият мозък се превърнала в хематом, който го поставил на прага на смъртта. Дехак легнал на легло и потънал в мъки, нищо не можело да успокои болките му. Един ден знахарите му го посъветвали да се намаже с мозъка на младежи и деца, само така болките му щели да отминат. Народът се възпротивил срещу това желание на тиранина. Хората не искали да жертват децата си в името на владетеля. Но тиранинът Дехак събрал в тъмницата на крепостта си всички възпротивили се срещу волята му и ги измъчвал до смърт. Народът обаче намерил друг начин да се „умилостиви“ злодея, хората започнали всеки ден да носят мозъка на овен, вместо мозъците на своите синове. Това положение продължило така известно време. Народът се успокоил за известно време. Ала един ден за нещастие в един от мозъците занесени на Дехак, той видял кичур вълна и разбрал, че е измамен. Това разгневило тиранина и заповядал на войниците си да заловят младежите и лично да им изтръгнат мозъците, и да му ги донесат.

Така започнало едно кръвопролитие продължило години наред в Месопотамия. Всеки ден войниците отвеждали на сила младежите, отсичали главите им, изтръгвали мозъците им, и ги носели на Дехак за му направят мехлем и да го намажат. Така тиранията на Дехак се развихрила още повече. Народът безсилен, безпомощно наблюдавал случващото се. Гневът у народа растял с всеки изминал ден. Ала все още не била запалена онази искра, която да взриви този гнев.

Дошъл и редът на един майстор ковач на име Кава, да даде мозъка на сина си. Преди това Кава бил дал главите на 6 от своите деца в името на Дехак. Но и тиранията си има граници.

Когато дошъл редът на детето на ковача Кава, той рекъл: „Стига веч!“ Той отказал да даде жертва своето дете за Дехак, разбунтувал се и се качил в планината. Там той започнал да се готви за деня на разплатата с тиранина.

Години наред Кава биел желязото в услуга на властниците сега обаче той започнал да работи за деня в който щял да надвие тиранина. Всеки удар на чука по наковалнята на Кава бил възвестител на приближаващият ден на разплата с подтисника. С всеки удар на чука той ставал по силен, все повече калявал своята воля. В своята работилница, Кава майсторял оръжия, като наред с това той приканвал народа да се обедини срещу тиранията.

Идеята, да се потърси сметка от Дехак, бавно но сигурно започнала да се разпространява сред народа, който години наред търпял неговото подтисничество, който бил мачкан и губел своите чеда в името на това да се излекува тиранина. В нощта на 20 срещу 21 Март започнал бунт срещу тиранина Дехак. Предвожданият от ковача Кава народ, нахлул в двореца на Дехак и го сринал до основи, а тиранинът бил убит лично от Кава.

За да отпразнува своето освобождение от подтисника Дехак, народът почнал да се събира на малки групи и да пали огньове по планините. Всеки, който видел пламъците на огньовете, палел нов огън. Народът, който отивал край огньовете по планините започнал да танцува от радост.

Народът изгорил всички вещи на Дехак в тези огньове. Дехак и всички, което символизирало неговата власт било изгорени в тези огнища. Този огън се превърнал в символ на обновлението и свободата. Той се превърнал в символ на началото на новия ден, в който вече нямало тирания и гнет. Този ден, е нов ден за народите, този ден е Невроз.

Легендите са общата памет на народите. Легендата за ковача Кава, макар и с различни наименования продължава да живее в съзнанието на Кюрдския, Иранския, Арабския и Турския народ. В историята на народите на Близкия изток и света има много примери за въстания и бунтове. Всички те водят началото си от ковача Кава.

Всеки бунт е един Нов Ден, един Невроз!