Захер Бахер

8 септември 2018, Ирак

Вън Иран, вън, вън!

Басра живее свободно!

Това е едно от основните скандирания в устата на хилядите протестиращи. Във вторник силните протести се върнаха на улиците, щом стана ясно, че премиерът на Ирак, Хайдер ал-Абади, не успява да спази обещанията си да задоволи исканията на хората от юли.

От началото на протестите на 4 септември 10 протестиращи са убити и повече от 100 са ранени. В сряда те прекъснаха пътя към Ум Касър. Пристанището на Ум Касър е едното от двете пристанища, през които влизат стоки към Басра и останалата част от Ирак.

Протестите нарастват. Хората са много гневни поради липсата на основни услуги като чиста вода и електричество. В това много горещо време, когато температурата достига 50°C, електричеството не достига. Нуждите на хората от Басра, описани в моя репортаж от юли, все още не са взети предвид от правителството на Ирак.

В сряда протестиращите окупираха сградата на губернатора на Басра и я изгориха. В четвъртък, 6 септември, офисите на 4 телевизии и на 15 политически партии също бяха изгорени. В същият ден, сряда вечерта, протестиращите окупираха иранското консулство в Басра, служителите успяха да избягат, но протестиращите запалиха сградата.

Хората в Басра се радват на много подкрепа от страна на хората в Южен и Северен Ирак. Вчера, петък, имаше голям протест на площад Тахрир в Багдад в подкрепа на исканията на хората в Басра.

Има непотвърдена информация от Басра, за навлизането на войски на САЩ, които наблюдават ситуацията отблизо. Други говорят, че повечето депутати, лидери на политически партии, шефове на компании и директори на местната администрация. Други – за бягащи агенти на правителството, след като някои протестиращи са открили къде живеят или работят.

Не искам да оправдавам насилието на протестиращите, но истината е, че полицията, силите за сигурност и милициите на политическите партии упражниха много насилие от началото на протестите в следобеда на 4 септември. Има и друга причина хората в Басра да бъдат много гневни. Те са отчаяни и разочаровани, след като за 15 години, който и да дойде на власт, винаги ги проваляше. От една страна те виждат, че са лишени от почти всичко. От друга – виждат едно тънко малцинство от хора, които печелят от ситуацията и живеят луксозен живот.

Истината и хубавото нещо е, че хората в Басра, въпреки различията си, са се обединили на борба срещу местното и централното правителство за своите естествени природни нужди. Не им отне много да осъзнаят, че религията и национализма няма да донесат нито хляб, нито покрив, нито образование, нито медицинско обслужване, нито свобода или други основни права.

Протестите и демонстрациите не са контролирани от никоя политическа партия или външна сила. Засега хората ги отхвърлят, защото имат опита от 15-те години на новия режим. Но имат нужда да се организират в нейерархични независими групи където е възможно, за да координират действията си срещу държавата и нейните сили.