Бурните политически събития по върховете на ГЕРБ последните дни и седмици изглежда все повече затягат примката около врата на управляващите. Политическо-икономическия конгломерат ГЕРБ, като че ли се разпада като къщичка от карти и то броени дни преди началото на кампанията за евроизборите. Апартаментгейт, който не затихва, присъдата на Борисов и новите разкрития по делото „Иванчева“ всяха безпрецедентен смут в редиците на управляващите, които за първи път от създаването на партията, изглеждат уязвими, влизайки в предстоящия вот. Лош резултат за ГЕРБ на тези избори вероятно ще означава разпадане на управляващата коалиция и извънредни парламентарни избори на есен. Естествено, режимът на представителна демокрация в страната няма да ни остави дори за миг да се зарадваме на евентуален крах на ГЕРБ, тъй като бързо ще замести едната олигархична политическа фасада с друга. Единствената политическа сила, която е в състояние да замести ГЕРБ в момента, в лицето на все по-консервативната БСП е почти неразличима от досегашното управление и символизира електоралната безнадеждност на Прехода. Подобно плашещо еднообразие ни връхлита и когато погледнем динамиката сред политическите лешояди роящи се в „нови“ консервативни и националистически партийки, надпреварващи се в усвояването на все по-увеличаващия се поток от финансиране за консервативни политически проекти идващ от САЩ.

От класова перспектива, положителния ефект от ударите, които ГЕРБ поема в момента, не е краха на партията на предстоящите евроизбори и евентуалните предсрочни парламентарни такива, а временното отдръпване на завесата пред същността на капиталистическото управление в страната. Апартаментгейт изкара наяве бизнес моделът, по който функционира законотворчеството в страната. Законите в капиталистическата държава се диктуват от тези, имащи икономическата сила да раздават апартаменти на промоция. Но още по-показателен е случаят с Иванчева, в който също е замесено името на строителната фирма Артекс. След последните разкрития и оттеглянето на показанията на основния свидетел на обвинението, същността на акцията вече стана ясна и за тези, които все още имаха някакви съмнения относно невинността на Иванчева и обхвата на действията на строителните компании в преследване на печалбите си. Артекс, в съучастие с други строителни предприемачи, организираха демонстративното смазване на кметицата, за което използваха държавата, но не както в случая с апартаментите на Цветанов и сие, под формата на обикновен, макар и особено нагъл лобизъм, а като инструмент за репресия. Държавата влезе в ролята на частна наказателна бригада, предоставяща въоръжени наемници за нуждите на акциите на бизнеса. Иванчева, като либерално мислещ човек, макар и водена от чисти подбуди, се изправи срещу капиталистическата машина въоръжена единствено с крилатите фрази за правовата държава и наивната вяра във възможността на сегашните институции да раздават някаква, поне базова справедливост. Бизнесът както винаги беше по-подготвен и показа, че е готов да използва всички средства срещу този, дръзнал да застане между него и неговата печалба. Това е класова война, а на война не се ходи въоръжен само с добри намерения. Урок, който за съжаление Иванчева и хората покрай нея, трябваше да научат по трудния начин. Това е урок и за всички, които се борят за някаква промяна на статуквото в страната, за които би трябвало вече да е станало кристално ясно, че това няма да стане нито с политически рокади по върховете, нито с административни реформи и промяна на законите, а само чрез целеустремена и безкомпромисна атака срещу икономическия фундамент на управлението и срещу капиталистическия режим в страната като цяло.