„Ние не сме пушечно месо“: италианските работници се мобилизират за да се защитят по време на кризата

Италия – най-силно ударената от коронавирус европейска страна обяви почти цялостно закриване на магазини и обществени пространства, но въпреки това безброй несъществени работни места все още функционират. Отказвайки да позволят на шефовете да рискуват сигурността им, работниците излизат на стачка.

Ние не сме пушечно месо“, гласи заглавието на вестник La Repubblica, съобщавайки за коментарите на италианските работници, които отказват да изпълняват смените си по време на епидемия. Това не е онзи вид стачка, в която протестиращите се събират пред дверите на завода. Хората се страхуват и искат правителството да се намеси.

Италия е най-силно засегната от коронавирус европейската страна и към момента на писане наближава хиляда смъртни случая. Въпреки че през почивните дни започна въвеждането допълнителни ограничения върху пътуванията, правителството разреши изключения по „работни причини“, без да уточнява какво се брои за такива.

Кабинетът на Джузепе Конте затвори множество фирми. В сряда вечер на всички „маловажни“ търговци на дребно бе наредено да затворят, както и обществени места като барове, ресторанти и фризьорски салони например, оставяйки отворени единствено супермаркетите и аптеките. Тази политика обаче не се прилага за работните места като цяло и е независима от техния мащаб.

Някои трудещи се отказаха да се изложат на риск. Във вторник работниците от автомобилния завод на Фиат в Помиляно, близо до Неапол, бяха първите попаднали във вестникарските заглавия, обявявайки стачка. На следващия ден FCA груп (резултат от сливането на Фиат и Крайслер) обяви, че временно затваря тази, заедно с три други южни фабрики – в Мелфи, Касино и Атессе.

В друга фабрика на FCA в Термоли, Молиза, работниците стачкуват до 14-те март. Техният съюз обяви:

големите фабрики са струпващи хората места – от автобусите, през монтажните линии, та чак до столовата. Това противоречи на логиката: държавата затваря всичко, започвайки от училищата и налага забрани върху движението, като дори издава наказателни санкции за пренебрегващите тези постановления. Но за разлика от Китай, италианското правителство не затваря фабриките; то неспирно настоява „останете си вкъщи“, дори когато монтажните линии продължават да произвеждат и да излагат на риск персонала и техните семейства.

И точно както в други моменти от историята на Италия, работниците на известния автомобилен производител предоставят нещо като пример. Тази сутрин 450 работници от бранда за дрехи Corneliani излязоха в неоторизирана от лидерството на синдиката им стачка, настоявайки, че „няма граждани от Серия А и Серия Б [имайки предвид двете най-престижни футболни лиги]; здравето е едно и също за всички ни.“

„La Repubblica“ също съобщава за стачка в стоманолеярните в Терни и корабостроителниците Маргера във Венеция; „Il Secolo XIX“ пък за стачка в пристанището на Генуа, където докерите се оплакали, че не е свършено нищо за почистване на оборудването им. Наред с този вид изисквания, работниците поискаха частично или пълно спиране на работата, докато кризата не се разсее.

Кой ще плати?

Но стачката е само част от отговора. Не на последно място защото доскоро самите синдикати се опасяваха, че „прекомерната“ реакция може да доведе страната до рецесия. Министърът на икономиката Роберто Гуалтиери (от център-ляво демократите) обеща, че „никой няма да загуби работата си поради коронавируса“, като настоя да се вземат мерки за гарантиране на поне някакво постоянно плащане към самонаетите.

Подобни стъпки са желателни, докъдето и да стигнат, макар синдикатите да съобщиха и за началото на съкращенията. Най-важното е затварянето с цел ограничаване на вируса, което е абсолютно необходимо, да не се изоставя на усмотрението на отделните работодатели. Секретарят на съюза Франческо Бертоли подчерта, че някои предприятия, работещи по поръчки, ще се борят със спирането на производството и сами се нуждаят от помощ.

Съществуват и ясни признаци за спекулации и то не само в търговията с маски. Компании доставящи храна като Deliveroo използват в своя полза намаляване на посетителите в ресторанти ведно с фактът, че все повече хора са си у дома, като това означава, че техните работници са в по-голяма опасност и дори могат да спомогнат за разпространението на вируса. Индивидуалните предприемачи като електротехници или водопроводчици например, също са оставени сами да преценят за себе си.

На 3-ти март бе обявено, че на всеки попадащ в partite IVA (категория от самоосигуряващи се и на свободна практика лица) в най-засегнатите „червени зони“, неспособни да работят, ще се изплащат по 500 евро в рамките на два месеца. Освен това бе обявено, че за уволнени по време на кризата работници ще бъдат отпуснати до 1000 евро на месец. Други мерки обещаха спиране на плащанията по ипотеки и сметки, но разбира се не и за наем.

Остава да се види дали 3,3 милиарда евро, отпуснати за тези плащания, ще са поне пропорционални на мащаба на кризата, която се очаква да обхване почти един милион работници. Налице е и трънливият проблем дали работниците ще трябва да „компенсират“ загубеното време — Джорджо Гори, кмет на Бергамо (един от епидемологичните цетрове), предполага обичайните августовски празници да компенсират този период.

В страна, отдавна принудена от Брюксел да намали държавните разходи (въпреки наличието на първичен излишък в продължение на две десетилетия), вирее раздразнение от липсата на европейска помощ. „La Stampa“ посочи, че фонд на Европейския Съюз в размер на 7,5 милиарда евро за следващите седмици (част от общ пакет в размер на 25 милиарда евро) ще направи повече, отколкото да позволи на правителствата да използват вече наличните средства, независимо от това доколко са засегнати.

Макар да са в най-пострадалата от всички европейски страни, италианците показват истинска устойчивост, като в същото време се възползват от една здравна система твърдяща, че право на лечение е независимо от платежоспособността. Икономическите последици от кризата обаче са съвсем реални – те принуждават работниците да поемат рискове дори когато подобно на туристи им се казва да стоят настрана. Стачките настояват, че обществото като цяло носи тежестта на отговорността, а не единствено тези, които живеят от заплата до заплата.

Работници в склада FCA в Термоли го формулират така:

Ще оттеглим протеста единствено щом правителството и компанията решат да прекратят всичко и да се разплатят с нас. Не можем да си позволим да губим повече пари за едно неотменимо право – да превърнем колективното ни здраве и безопасност в основен приоритет.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*