Основните насоки, с които се занимават социалните науки, са да изследват аспекти от социума, анализирайки възможни ползи и вреди. За да бъдат ефективни в работата си икономисти, политолози, социолози и други учени, трябва да им бъде дадено поле за действие. Редно би било научните им дебати и открития да достигат до болшинството от хора, търсейки обществена полза и резултат.
За целта анализатори и политици трябва да предадат на разбираемо ниво тенденциите в научния свят. Но това изисква и определено ниво на компетентност. Пример за обратното може да бъде как министър-председателят на България заяви след срещата си с Папа Франциск, че папата го е поздравил за строежа на мостове и магистрали.
Но по-задълбочен анализ на казаното от срещата им, както и преповторените думи на папата към обществеността: “Да построим духовни мостове“, показа нещо съвсем друго. Ако да построиш духовен мост е заключение от хилядолетната църковна дейност, то тълкуването му е редно да бъде в ръцете на специалисти. Вредите от некомпетентния прочит на тези могат да надвишат евентуалните ползи.
В този ред на мисли можем да предположим , че връзката между науката и ползата от нея лесно може да се скъса. Разбира се, папата не е от научния свят, но този пример е достатъчно показателен. Държава, медии и специалисти са толкова излезли от достоверност на фактология и тълкуване на елементарни теми, че опасенията за упадъка на обществото и интелектуалната му кастрация са повече от сериозни.
Но нека се опитаме да почерпим опит от историята и науката и да направим един по-задълбочен анализ за на пръв поглед огромната полза от магистралите.
По времето на Айзенхауер в САЩ е взето решение да бъдат изградени междущатски магистрали. Тази идея Айзенхауер заимства от Германия като се подчертава ползите от магистралите по време на война. Акцентира се, че след бомбардировки по-лесно се възстановяват пътищата, отколкото железниците. Впоследствие те допринасят и за динамизирането на икономиката.
Трябва да се отбележи, че пътищата се строят изцяло със средства на данъкоплатците.
Икономическите ползи се генерират най-вече в автомобилните и петролните компании, както и големите транспортни фирми. В българският случай даже не форсираме нашата икономика, ами по-скоро турската и гръцката и тази на Западна Европа. Изливането на бетон, при това със спорно качество, ни се представя като огромен шанс на гражданите от западните краища на страната да ходят на почивка на морето, спестявайки някой и друг час път. Но това се случва средно веднъж в годината, а много хора не посещават Черноморието, поради безпаричие от години.
Сега десетилетия след строежа на магистралите в САЩ научния свят алармира за огромните вреди. Прекомерното замърсяване на въздуха от изгорелите газове накара индустриална сила като Япония да забрани дизеловите автомобили. Много повече средства се насочват към модерен железопътен транспорт. Такива тенденции се наблюдават и в Западна Европа.
Спадането на плътността на градските райони, спада на масовия градски транспорт, задръстванията и проблемите свързани със субурбанизацията са част от вредите разглеждани от научния свят.
Докато българското правителство мудно строи магистрали един век след САЩ може да се окаже, че след като ги построим ще трябва да ги разрушим.
През 19-ти век Христо Ботев пише статия против железниците. Той разказва, че те биха били много положителни за обществата, но е скептичен по това кой ще вземе ползата от прогреса. Това ще са за него капиталистите и правителствата, а ние виждаме, че сега 150 години по-късно същите опасения са повече от актуални.
Българското правителство, ако успее да построи лелеяните му магистрали някой ден и вземе наградата си от големите корпорации, посредством еврофондовете разписвани от евробюрокрацията ще разтръби, че го прави за идните поколения като дар (бетонния дар на мръсния въздух). След падането на правителството Борисов2, премиера заяви, че той си отива, но след него остават магистралите, мостовете, естакадите и прочие. Дори и да има определени ползи за обществото това, което ще остане след него са парите на олигарси и политици в офшорките. Те ще могат да отидат да си ги харчат, пътувайки по новоасфалтирани пътища.