Както и във всяка сфера на живота, така и автентичните зелени движения на истински загрижените за планетата обикновени хора, бяха подменени с корпоративен зелен активизъм. Пример за корпоративен активизъм са Грета Тунберг и Екстиншън ребелиън (Extinction Rebellion, млади хора, които са служители или гравитират около НПО сектора, организират в големите градове на САЩ и Западна Европа протести срещу климатичните промени, „петъци за бъдеще“ и др.).
Този корпоративен „зелен“ активизъм целеше да уплаши обикновените хора, за да оставят автомобилите си, да се откажат от свободното пътуване, да работят от вкъщи, да бъдат обложени с данъци за да намалят „въглеродния си отпечатък“ (измишльотина на зелените шарлатани, измерваща колко е вреден всеки един човек за околната среда, отделяйки въглероден диоксид, тоест дишайки… ) и да спрат да раждат деца, защото в противен случай „до няколко десетилетия ще се изпържим и ще станем като Венера“…
Но понеже зелената пропаганда на Римския клуб (организация на водещи световни политици, интелектуалци, дипломати и бизнесмени, основана през 1968г.) не работеше с нужните темпове, а дойде време за преустройство на Системата, имаме „пандемия“, толкова страшна, с толкова опасен вирус, който „не създава имунитет“, че единствено „ваксини“ могат да ни спасят. Вирус, който „се предава от безсимптомни хора“, вирус като никой друг в познатата ни история, който „ще убие милиони само в Англия“ и т.н. и пр.
„Изключителните качества“ на коронавируса наложиха здрави хора да се заключват и всички да носят маски. Казаха на хората, че ако не стоят вкъщи, ако не спрат да пътуват, ако не учат дистанционно и не се фалират „несъществените“ бизнеси („излишните“, искат да кажат, но ги преименуваха временно на „несъществени“), то ще умрат „десетки милиони“.
Пропагандата за опасността от коронавирус повтори почти дословно пропагандата за глобалното затопляне, но постигна изключителни резултати. Загрижеността за планетата е едно, но заплахата от това „да станем като Венера“ за много хора е твърде абстрактна. Заплахата обаче от невидимия враг – Ковид-19 – беше изключително ефектна, директна, разбираема и хората реагираха според очакванията.
Зелените измислици на Римския клуб продължават вече десетилетия. Много хора са родени в тази матрица и искрено вярват, че има твърде много „излишни хора“ на земята, които трябва да бъдат елиминирани. Лъжите на Римския клуб, омразата и презрението на малтусианците (Томас Малтус, английски протестантски пастор и икономист от 19 век, създател на теория, според която ресурсите на планетата не са достатъчни за толкова много хора и населението трябва да бъде намалено) от върха на капиталистическата пирамида към обикновените хора бяха приети от обектите на тази пропаганда и интегрирани в светогледа на много модерни хора, които гледат на останалата част от човечеството като на „паразити“.
Пропагандата стигна до такива висини, че младите се призовават да не раждат деца, защото тези деца „ще харчат ресурси“ и „убиват планетата“. Или защото тези деца ще растат в свят на суша, постоянни вирусни епидемии, природни катаклизми, глад и в крайна сметка канибализъм…
Структурите, които контролират всички медии, публикуват статии като тази в Гардиън – една от медиите на съвременните малтусианци:
„Най-големият принос на всеки за справяне с климатичната криза е да няма деца. Ако е така, защо все още третираме родителството като нещо безусловно?“
„Тогава си спомням цифрите. Ако бебето ми трябва да се роди днес, то ще бъде на 10 години, когато една четвърт от насекомите в света може да изчезнат, когато се очаква 100 милиона деца да страдат от изключителен недостиг на храна. Детето ми ще е на 23, когато 99% от кораловите рифове ще изпитват силно избелване. То ще бъде на 30 – моята възраст сега – когато 200 милиона климатични бежанци ще обикалят света, когато половината от всички видове на Земята се очаква да изчезнат в дивата природа. Те ще бъдат на 80 през 2100 г., когато части от Австралия, Африка и САЩ могат да бъдат необитаеми.“
https://www.theguardian.com/books/2020/jul/25/why-a-generation-is-choosing-to-be-child-free
Или тази статия: „Съгласихте ли се да се родите? Защо един мъж съди родителите си, че са го родили? 27-годишният Мумбай Рафаел Самуел смята, че е недопустимо майка му и баща му да го създават без неговото съгласие“…
Капитализмът е свръх концентрирана и контролирана система в преход към Четвъртата индустриална революция чрез така наречената „пандемия“. И винаги е била контролирана и свръх концентрирана система. Съществува невидима ръка, но тя не е „невидимата ръка на пазара“.
Решението на милиардерите и трилионерите от върха на пирамидата, които ръководят парада, за проблемите, които ТЕ създадоха, като неравенството, екологичната катастрофа, бедността и липсата на здравеопазване е Четвъртата индустриална революция.
Капитализмът няма нужда от толкова много работници, има нужда от програмисти и бази данни за обучение на изкуствен интелект, които данни ще се събират докато всички учат, работят и живеят „онлайн“.
Корпоративните активисти, независимо дали позират като „зелени“ или „социалисти“ имат едно решение на всеки проблем, създаден от капитализма. И то е технологично и/или малтусианско. Трябва да бъдат намалени излишните, които „харчат“ от ресурсите на земята и отделят CO2. Няма да намалят неравенството, целят да интегрират бедните във финансовата пирамида чрез онлайн банкиране и „финтех“ (дигитални финансови услуги).
Няма да спрат, нито да забавят екологичната катастрофа – Четвъртата индустриална революция изисква много ресурси, за да бъдат престроени градовете в „умни градове“ или за да бъдат изработени милиони нови „зелени“ автомобили. За справяне с неравенството се предвижда Безусловен базов доход (който ще бъде обвързан със социален кредит и няма да е безусловен) и който не намалява неравенството, напротив, консервира го. Вашите средства отново клонят към нула в сравнение със средствата на управляващата милиардерска класа. С въвеждането на базов доход, всички социални системи, ако все още съществуват, ще бъдат премахнати, така, че няма да разчитаме на общественото здравеопазване или образование, защото всеки ще има „гарантиран доход“.
Тоест, тази мярка вероятно ще бъде използвана като повод за окончателната приватизация на социалната държава. Решенията на „зелените“ милиардери включват още геоинженерство за извличане на CO2 от въздуха, дигитална икономика, която неясно защо казват, че е „зелена“. Проблемът с бедността ще решат като оптимизират ресурсите, които ще бъдат изчислявани и проследявани от изкуствен интелект и така, „толкова много ще пестим“, че явно ще сложим край и на бедността…
Решението на милиардерите за образованието, което съсипаха не само у нас, е „включването на бедните в системата за образование чрез онлайн образование – навсякъде и по всяко време“. Същите идеи имат за здравеопазването, което унищожиха. Ще решат проблемите в здравеопазването с мобилни приложения на телефона, които ще поставят диагнози, за коронавирус да речем, с телемедицина и с медицински сестри – роботи, които за разлика от нашите сестри, няма да се изморяват и ще могат да карат безкраен брой смени и часове.
Според Кори Морнингстар, която е истински еко-активист:
„We mean business представлява 477 инвеститори с 34 трилиона щатски долара в активи (4 юли 2019 г.). Партньорите основатели на We Mean Business са BSR, CDP, Ceres, The B Team, The Climate Group, The Prince of Wales’s Corporate Leaders Group (CLG) и WBCSD. Заедно, тези организации представляват най-мощните и най-безмилостни корпорации на планетата – групи, готови да освободят 100 трилиона долара, за да захранят Четвъртата индустриална революция. За да спасят глобалната икономическа система, която е пред колапс.“
В заключение, ще изредя някои от „най-зелените“ корпорации и институции: Римски клуб, Клуб 1001, Световен икономически форум, Блек Рок, Блек Стоун, Световната банка, Европейска инвестиционна банка, Майкрософт, Гугъл, Фейбук, Тесла, Амазон, Сиско, Джонсън и Джонсън.
Зелената сделка не спасява планетата, спасява капитализма за сметка на хората и на планетата.
Ваня Милева
[…] Корпоративизмът се превръща в един от основните постулати на фашизма, а фашисткият режим на Бенито Мусолини в Италия поддържа колективното управление на икономиката от държавни служители чрез интегриране на големи групи по интереси под управлението на държавата, което е комбинация от крони капитализъм (олигархия) и държавен капитализъм. В 21 век „корпоративизмът“ е подложен на осъвременяване и се прероди като „капитализъм на заинетерсованите“. Градивните блокчета на „капитализъм на заинтересованите“ са „публично-частни партньорства“. „Публично-частно партньорство“ е друго име на „крони капитализъм“ (олигархизъм, лобизъм и корупция, когато държавата работи за частни интереси), а „заинтересованите страни“ са гилдии, правителства, корпорации, неправителствени организации, експерти и активисти. С други думи „новият“ социално отговорен капитализъм е старият корпоратизъм на Мусолини, но малко по-джендърски и еко-френдли. Капитализмът е свръх концентрирана и контролирана система в преход към Четвъртата индустриална революция чрез така наречената „пандемия“. И винаги е била контролирана и свръх концентрирана система. Съществува невидима ръка, но тя не е „невидимата ръка на пазара“, както разказахме в „Зелени лъжи, зелени сделки, зелени милиардери„. […]