Няколко стихотворения от млад автор

r_1240423637_svoboda

 

В нощта не намирам пощада,

ни вопъл, ни стон на наслада,

в студения град окован съм,

на своята злоба продукт!

 

Аз сляпо поглеждам с омраза,

над тази човешка проказа,

да търсим ний вечно вината

в на другите грешния път!

 

 

 

Красива зора ни повлича в борбата,

за светли искрящи дела,

диктатори стари и нови тирани ще паднат във тая война

Света да пречистим със знаме в ръката,

това е то нашта съдба,

аз искам човека да бъде очистен ,

щом сторил е лоши дела

Много ли искам: да бъда свободен!

Да тичам напред със глава,

да тичам към ново и светло начало с вик на уста СВОБОДА!

Вазов и Ботев, стотина години,

се борят за нашта съдба, аз дълго време,

с книга в ръката дори не съзнавах това!

Тълпите , събрани от яростни войни ,

тираните найдоха тук;

с дъх на злокобна омраза вековна площада покрит е със кръв!

Човекът ранен е от свойта столетна апатия към светли и храбри дела,

но ето че идва време, в което сърцето крещи СВОБОДА!

 

 

 

 

Аз няма да стоя и да гледам как моята страна страда!

Няма да гледам как хората тънат във мрак без пощада!

Желая да видя народа във целия блясък и слава,

да се бори със своята участ злочеста от черни души изкована!

 

Хиляди хора умират и страдат остават до край неразбрани!

Но никой не вярва, че свята България, тя непрестанно ни граби!

И последното Страхът е загнездил дълбоко,

дълбоко в сърцето покрито със рани!

 

 

 

Черна песен ще пеем над гроба,

със злоба проклети душмани!

Оръжие свято, в ръка от стомана,

без вяра във бога, но от хора кована

извисена душа се надига!

 

Проклина, държавата мрази в душата,

богатства не иска!

От мъст тя се храни!

Свобода майче тя се нарича!

 

МИШО

Етикети: ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*