Към настоящия момент по твърдения на Владимир Владимиров, председател на съвета на директорите на Холдинг БДЖ, задълженията на дружеството са 716 млн. лв. От тях към банките са 493 млн. лв. Общо за обезпечения на Първия и втори облигационни заеми са около 3 000 товарни вагона (на 2100 е извършен заводски ремонт, а на 1100 модернизация).
С обезпечителна мярка са 202 500 безналични поименни акции, притежавани от Холдинга, представляващи 5,616% от капитала на Застрахователно Акционерно Дружество „Алианц България” и 2 325 087 дяла, представляващи 100% от капитала на БДЖ „Товарни превози” ЕООД и 990 044 дяла, представлящи 100% от капитала на БДЖ „Пътнически превози” ЕООД. На 4-ти февруари е наложен запор върху банковите сметки на Холдинга, открити в Юробанк И ЕФ ДЖИ България ЕООД. Ако до 28-ми март Холдингът не вдигне запора върху дяловете в дружеството по съдебен ред, сделката не може да се осъществи.
От проведените до сега срещи с потенциалните купувачи става ясно, че представителите на румънското дружество (Груп Феровиар Роман), които вече притежават чрез дъщерното си БЖК 20% от пазарния дял на Товарни превози, чрез закупуването на БДЖ „Товарни превози” целят да станат регионален оператор (до този момент са навлезли в Сърбия и Унгария).
Искането на ръководството на Холдинг БДЖ и принципала (министърът на транспорта – тогава Ивайло Московски) от 2011г. за стартиране на приватизационната процедура и критериите, предложени от тях е прието от надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Процедурата имаше спиране през 2012г. Отново по искане на Холдинга и принципала, критериите са силно редуцирани. Основните ангажименти към бъдещите купувачи са сведени до: Запазване на предмета на дейност в краткосрочна перспектива, Запазване на числеността на работниците до 3 години и инвестиции в рамките на 3 години за 50 млн. лв. (бяха дадени 60 млн. лв. за нов Уиндоус и над 300 млн. за военните мисии в чужбина, както и милиони за подслушване всяка година). Може да се направи изводът, че не са отчетени – мястото на дружеството в рамките на описаните в две постановления на МС задължения на дружеството, свързани с националната сигурност и военновременния режим.
Според твърденията на Владимир Владимиров дори и в тази ситуация при спиране на процедурата за приватизация на БДЖ „Товарни превози” ЕООД, дружеството е в състояние да се стабилизира и развива като в началния етап ще има загуби на пазарен дял (от 70 на 50%).
На основата на гореизложеното предлагаме:
- 1.Служебният министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията да предизвика незабавно цялостен одит на състоянието на Холдинга и в частност на дъщерните дружества.
- 2.Министърът да поиска от АПСК незабавно спиране на приватизационната процедура на БДЖ „Товарни превози” ЕООД.
- 3.Изготвяне на 10 годишна програма за развитие на жп отрасъла, съгласно Закона за железопътния транспорт.
- 4.Подновяване на преговорите с Европейската комисия за възможните източници на финансиране за модернизация и развитие на БДЖ (по Оперативните програми на ЕС).
- 5.Предценка на цялостния ресурс, необходим за 2013г. и внасяне в МС на предложение за решение за покриването на неотложните задължения от резерва за непредвидени ситуации в частта за структурни реформи, записани в Закона за държавния бюджет за 2013г. в размер на 49 млн. лв.
6. Компенсации на дружеството за неравнопоставеност, в която дълги години бе поставено спрямо автомобилния транспорт. Тази компенсация може да се извърши според регламент 1192/69 на ЕС. (винетката за 40-тонен ТИР е 1 000 – 1300 лв., а за един 40-тонен вагон инфраструктурните такси са средно 10 000 лв. на година). Като държавно дружество Холдинг БДЖ е принудено да придвижва всяка своя поръчка по често критикувания Закон за обществените поръчки (ЗОП). Тъй като частните предприятия не са страни по този закон и имат законово предимство, БДЖ трябва да бъде компенсирано като търговско дружество. Ако „Товарни превози” се приватизира, което трудно ще се случи при положение, че има запор над всички акции и сметки на Холдинг БДЖ, частното дружество ще търси компенсации. Тогава държавата ще трябва да плаща и никой няма да се оплаква, че субсидираме частни железници! Това не е държавна помощ, за която да питаме ЕС, за което говори ръководството на БДЖ и служебният министър на транспорта!
Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт
http://www.facebook.com/#!/groups/174323535991493/
e-mail: obshtestven@mail.bg
http:// obshtestven.blog.bg