Вече половин година Бразилия се бунтува. Само от време на време световните медии отразяват по-драстичните избухвания на градската гериля, най-масовите размирици в мегаполисите на страната за последните 50 години. Още по-рядко медиите се опитват да анализират добросъвестно протестите. Българските медии набързо споменават за антиправителствени бунтове. След големите възторзи за „българката“ президентка на Бразилия им е гузно да говорят за антисоциалната политика на „нашенката“ Дилма Русеф.
Малко повече светлина по въпроса кои са „размирниците“ и какво искат те хвърля публикация на украинското интернет-издание Molotoff.info, което публикува интервю с Фернанду Карвальо от Рио де Жанейро, активист на организацията „Черен блок“ (Black Bloc Brasil). Интервюто води Павел Ковальов.
Защо именно сега гражданите на Бразилия протестират?
Протестите очевидно са мотивирани от разочарованието на хората, които възлагаха надежди за по-добро бъдеще върху т. нар. лявоцентристко правителство на госпожа Русеф и нейните фашистки мерзавци от Трудовата партия (Partido dos Trabalhadores). Народът е на улицата, за да осмисли тежкото си социално положение и да се опълчи на империалистите, прикрили се зад лозунги за социална справедливост. Сегашната власт се е втренчила в задачата да проведе футболното първенство на ФИФА, забравила е за насъщните проблеми на жителите на страната ни. Социалните разходи са замразени, жизненото равнище се понижава, изостава образованието – младежта няма пари или време да учи, заета е с оцеляване, в училищата цари неразбория.
Нашите протестни акции, в това число и в подкрепа на учителите, които искат да си вършат работата, са израз на гнева на обеднелите до отчаяние маси, изоставени от държавата на произвола на съдбата – политиците абдикираха от декларираните задължения, но със завзетите си привилегии и сила настояват гражданите да изпълняват своите към държавата.
Какво представлява вашата организация?
Ние смятаме – и навярно основателно – че Черният блок на Бразилия е най-радикалното антиглобалистко движение. Разбира се, ние сме част, направление от световния антиглобализъм, но имаме свои методи на борба и собствени идеи за реализирането на целта. При нас липсват лидери и централен апарат за управление, организираме действията си през социалните мрежи в интернет. Названието „Черен блок“ се дължи например на това, че активистите винаги носят черни дрехи и крият лицата си под черни маски. Знамето ни е черно. Повечето членове на Блока се самоопределят като анархисти, макар да ни симпатизират и да се присъединяват към нас редица социалисти, природозащитници, представители на редица потиснати малцинства. Привлича ги това, че отхвърляме всякаква дискриминация.
Борим се СРЕЩУ КАПИТАЛИЗМА, за обществена собственост над средствата на производство, земята и жилищата; ПРОТИВ ДЪРЖАВАТА, за децентрализирано, всеобхватно самоуправление навред из страната; ПРОТИВ ФАШИЗМА, национализма, расизма, сексизма и всякакви други форми на дискриминация – за интернационална солидарност между всички хора по света; ПРОТИВ МИЛИТАРИЗМА – за планета без граници, Земя без насилие и принуда. С една дума, ние сме за Световна безвластническа революция, като локалната народна революция в отделна страна е длъжна да се превърне в предмостие за световната революция.
Нищо не става от само себе си. Затова бъдещето е единствено в нашите ръце!
Какви са методите ви на борба? Как защитавате онеправданите от правителството, полицията, икономическите експлоататори?
Преди всичко – самоорганизация. Свободно общество се създава единствено от свободни хора, без диктаторски похвати. Гражданската самоорганизация в борбата за права вече е част от бъдещото справедливо общество. Трябва още сега да създаваме независими от държавата и капитала обединения за защита на правата си и за решаване на насъщните си проблеми.
На второ място – пряко действие. В рамките на уличните протести правим каквото ни подскаже ситуацията, куражът и въображението. Дали ще блокираме работата на държавните институции, дали ще украсим бетона наоколо с графити – всичко ще е от полза.
Трето – организираме дискусионни клубове, обсъждаме актуалните политически, социални и културни въпроси, сред тях и състоянието на образованието. Последните учителски протести разкриха небивала криза от неграмотност в Бразилия. Не става дума за масово затъпяване, а за това, че с мизерни стипендии не може да се учи. Учителите получават сиромашки заплати – за обучение ли да мислят, или как да припечелят? Образованието губи качеството си без масовото разбиране, че е нужна народна социална революция, която да поправи нещата. Провеждаме лекции за различни течения на революционната теория и какво следва от нея на практика.
Четвърто – улична агитация чрез листовки, брошури. Разпространяваме печатни издания сред наемните работници и студентите – това е нашата основна задача сега. Подкрепяме думите с участие в сблъсъците с полицията. Така доказваме правотата си и така медиите в страната не могат да ни пренебрегнат, от което печелим по-широка публичност за своите идеи.
Какво според вас ще постигнат протестите? Ще ви чуе ли правителството? Ще започне ли нужните социални реформи?
Ние няма да отстъпим от съпротивата срещу влиянието на американския, китайския, арабския и европейския империалистичен капитализъм в страната. Надяваме се протестите да се разширяват в големите градове и вън от тях. Изучаваме идеологията и историята на анархизма, чели сме за Махно в Украйна, разчитаме да увлечем съгражданите си с неговия пример. Правителствата не са тези, които могат да провеждат справедливи реформи. Нека противникът ни, държавниците и капиталистите, да знаят, че няма да се задоволим с половинчати успехи. Нека се задавят от яд, ние ще продължаваме напред. Едва в началото на дълъг път сме.
Тогава какви са плановете на Черния блок?
Днес сред младежите от бедните квартали сме на почит. Думите ни, че съвременната държава е пазач на държавната и частната собственост, че полицията воюва против собствения си народ, ощетен от интересите на едрите собственици, падат право в сърцата на хората. Затова все повече недоволни от правителството и действията на полицията се присъединяват към Черния блок. Заедно с новите попълнения ще градим планове, като имаме предвид достигането на крайната цел – революция! Тя е нашето бъдеще, а то се решава на улиците на бразилските мегаполиси. •
превод Николай Теллалов