Захер Бахер

5 септември 2018, Ирак

Стоим пред последната фаза по решаването на кризата в Сирия и освобождаването на цялата територия от тероризма

заяви Уалид ал-Муалем, сирийският външен министър, когато се срещна със Сергей Лавров, своят руски колега, в Москва.

Режимът на Асад и неговите съюзници се подготвят за предстоящата битка за Идлиб. Военната офанзива може да започне този месец, септември, или в началото на октомври. Войната вероятно ще донесе победа на Асад и катастрофа за двата милиона граждани на Идлиб, където милион и половина вече се нуждаят от хуманитарна помощ.

Идлиб, близо до Алепо, Хама и Хомс, е крепост на повече от 60 000 „бунтовници срещу режима“ и над 10 000 „джихадисти“ (според автора „бунтовниците“ не се различават от „джихадистите“ по делата си – б.пр.). За да оправдае атаката си над Идлиб, Асад често твърди, че провинцията е пълна с терористи.

Въпреки че битката за Идлиб изглежда твърде малка за замесените страни като САЩ, Русия, Турция, Асад и други техни съюзници, замесени пряко или непряко, без съмнение тя ще бъде тежка битка. Всяка от страните има своята нужда от Идлиб и региона. Асад опитва да контролира цялата страна като победи опозиционните бунтовници и терористичните групи. Освен това иска да сложи ръка на кюрдите в Рожава, като им наложи своите условия при преговорите. Турция, която по много причини поддържа опозиционните и терористичните групи, има свои собствени интереси. САЩ и Русия са основните фактори в региона и архи-врагове. Техните нахлувания и намеси в Сифия само служат на собствените им икономически, политически и финансови интереси и защитават приятелите им в региона.

Бъдещето на Рожава по отношение на битката в Идлиб е много сложно. Според мен позицията на Рожава отслабна след юли 2015, когато Ердоган атакува Кюрдската работническа партия (ПКК) и ги принуди да влязат във война. От друга страна, Партията на демократичното обединение (ПДО) се съюзи със САЩ във войната срещу Ислямска държава и направи смъртоностни грешки, за които съм писал.

Рано или късно, битката за Идлиб ще се състои. Тя ще е решаваща за основните сили и техните съюзници в региона, значи и за Рожава. В момента САЩ се противопоставя на атаката, защото щяла да доведе до „хуманитарна катастрофа“. Във вторник, 4 септември, Белият дом предупреди, че САЩ и техните съюзници ще отговорят „бързо и подобаващо“, ако Асад използва химически оръжия. Питаме се защо САЩ и съюзниците им не бяха загрижени за „хуманитарната катастрофа“, когато Турция нападна Африн и изкла хиляди невинни хора? В Идлиб САЩ вероятно са по-загрижени за съдбата на терористичните групировки, отколкото за невинните хора, защото искат преди всичко играта да продължи и да постигнат онова, което са планирали.

Рожава и нейното самоуправление и Сирийските демократични сили (СДС, военна групировка, подкрепяна от САЩ, чиято основа са кюрдите от региона на Рожава – б.пр.) не може да бъдат пренебрегнати при атаката срещу Идлиб и след нея. Не може да бъдат оставени в настоящето положение. Въпросът за Рожава и нейното бъдеще трябва да бъде разрешен по един или друг начин. Пред Рожава стоят много възможни сценарии. Ако Асад победи в битката, както се очаква, позицията на кюрдите от Рожава ще бъде по-слаба. Асад ще бъде в много добра позиция, след като е подсигурил за известно време властта си. При това положение той може да наложи своите условия на ПДО и СДС. Възможно е СДС да се присъедини към силите на Асад в битката за Идлиб, докато ПДО преговаря с режима. Както можем да видим, ПДО и СДС са в много сложна ситуация. СДС може да се присъедини към силите на Асад, което би противоречало на интересите на САЩ. Така ПДО и СДС може да изоставят САЩ, които пък могат да окуражат Турция да атакува Рожава или поне да окупира градовете до границата си, които в момента са под контрола на СДС.

Ако Асад загуби срещу бунтовниците в Идлиб, това също няма да бъде в интерес на Рожава, защото Турция ще бъде в по-добра позиция да атакува Рожава, както направи в Африн.

Както и да завърши битката в Идлиб, тя ще бъде критична за Рожава, тъй като бъдещето ѝ е обвързано с борбата между силите, споменати дотук. Ситуацията може да стане толкова сложна за Рожава, че да бъде трудно за кюрдите да поддържат своята основна цел – демократичният конфедерализъм.

Рожава се крепи на продължаващата война с Ислямска държава и други терористични групи и, също така, на икономическото ембарго, наложено от регионалните сили. Не казвам, че движението в Рожава ще пропадне. Според мен кюрдите вече се доказаха и решиха успешно много въпроси, така че не могат да бъдат игнорирани или маргинализирано от която и да е от страните и силите в конфликта, когато в края на краищата се стигне до някакъв компромис между тях за бъдещето на Сирия. Борбата за власт между силите и техните съюзници ще принуди Асад или което и да е бъдещо правителство на Сирия, да им предложи културна автономия и някои културни права. Но тези права ще бъдат твърде далеч от създаването на демократичен конфедерализъм.